Роденият в София през 1944 г. изобретател Румен Антонов винаги е разделял времето си между медицината и автомобилните си проекти. Завършва ядрена физика, но голямата му страст са автомобилите, заради които започва да учи инженерен дизайн.
Междувременно провежда множество експерименти в търсене на лек за атеросклероза, като заедно с това разработва серия от механични подобрения за автомобилни трансмисии, които след много години ще го направят световно известен. В средата на 70-те години експериментите в тази област го навеждат на мисълта да създаде и собствен лек автомобил. Той залага на атрактивния ретро стил и по-конкретно на Bugatti Type 57, от което е много впечатлен.
През 1988 г., след няколко неуспешни опита, успява да емигрира в Париж. Там се опитва да регистрира революционната си трансмисия, но никой не приема сериозно имигрант от Източния блок без документи, който не говори френски. След това отива в Страсбург, за да демонстрира иновацията си пред европейското подразделение на General Motors. За презентацията си успява да събере достатъчно пари, за да си купи радиоуправляема кола, в която монтира миниатюрно копие на трансмисията си. Експертите на американската компания са скептични, въпреки че след направените тестове потвърждават, че скоростната кутия може да работи, поне на теория. С тестовата документация Антонов представя идеята си и на френска правителствена програма за стимулиране, в резултат на което получава грант от 150.000 франка, и така животът му се променя завинаги.
Той използва парите, за да изработи първия прототип на трансмисията в пълен размер, и успява да го покаже на Peugeot и Renault, които обаче не са особено впечатлени от изобретението. В отчаянието си Румен Антонов залага всичко, и през 1990 г. прави решителната стъпка. Наема най-добрата конферентна зала в Париж и купува най-хубавия костюм, който може да си позволи, с останалите си пари. След това организира пресконференция. Това привлича вниманието и инвеститорите и три дни по-късно той основава Antonov Automotive Technologies в Ротердам, като за следващата година му е осигурено финансиране от 12 милиона франка. Автоматичните трансмисии, които разработва, стават серийни, и започват да се използват от редица елитни производители, като Honda, Suzuki, Renault, Peugeot и Rover.
Междувременно той продължава активните си проучвания и в останалите области, в които работи, например за борба с атеросклерозата. През 1998 година възобновява идеята си за създаването на собствен автомобил, чийто прототип е представен на автосалона в Париж през октомври 2002 година. Той е наречен 4 Stroke Rumen и се отличава с характерен неокласически дизайн. Единственият първоначално направен модел е представен и на други събития, за които всеки път е пребоядисван по различен начин, като заедно с това получава нови джанти и интериор. Положителният прием на опитния образец води до създаването на сериен вариант, който е представен във Франкфурт през 2005 г.
В основата на автомобила стои съвременна механика от Toyota Aygo, включително 3-цилиндровия 998-кубиков двигател с мощност 68 к.с., в комплект с петстепенна секвенциална полуавтоматична скоростна кутия, докато каросерията наподобява тази на Bugatti Atlantic от 1938 г.
Според Антонов, този тип автомобил с характерния си носталгичен силует и някои стилистични елементи от каросерията (като радиаторната решетка и задното стъкло), които имат формата на сърце, е предназначен за богати дами от САЩ и Великобритания. Има кожен интериор, електрически стъкла и електрически регулируеми седалки, а облицовката на таблото може като опция да бъде изработена от благородна дървесина. Предлагат се седем различни двуцветни варианта на екстериора, а цената през 2007 г. е 55.000 евро (70.000 щатски долара). Каросерията на автомобила е изработена от въглеродни влакна върху стоманена рама. Има независимо окачване с ABS и система за контрол на стабилността.
