Склонни сме да си представяме Уилям Шекспир като писател с перо в едната ръка и череп в другата. Но както всеки друг човек, той е бил и баща. През 1596 г. Шекспир губи единствения си син. Хамнет Шекспир е бил само на 11 години, когато умира. Животът му е кратък и почти не документиран.
Историците обаче са съгласни, че смъртта на Хамнет оказва дълбоко влияние върху баща му, включително и върху някои от по-късните му пиеси.
- Семейството на Шекспир
Уилям Шекспир и Ан Хатауей имат три деца. Сузана е първата, родена през 1583 г., когато Шекспир е само на 18 години. Две години по-късно се раждат близнаците – дъщеря на име Джудит и син на име Хамнет. Да, Хамнет. Днес името може да изглежда като печатна грешка, но по онова време то не е било необичайно. В елизабетинска Англия Хамнет и Хамлет често се използват взаимозаменяемо.
Семейството живее в Стратфорд на Ейвън, докато Шекспир прекарва голяма част от времето си в Лондон, изграждайки кариерата си и организирайки представления в театър „Глоуб“. Той бързо се издига, пишейки комедии, исторически пиеси, сонети… произведения, които го утвърждават като един от най-великите драматурзи на времето. Но през август 1596 г. го споходява трагична новина – Хамнет умира едва на 11 години.
- Какво се случи с Хамнет?
Записите за смъртта му са оскъдни. Известно е само, че е погребан на 11 август 1596 г. в Стратфорд. Причината за смъртта му не е документирана, тъй като в 16-ти век енорийските записи рядко включват такава информация. Не е ясно и дали самият Шекспир е присъствал на погребението на сина си.
Някои историци свързват смъртта му с чумна епидемия, обхванала града през лятото, други предполагат болест или злополука. Истината вероятно никога няма да бъде известна.
- Тежестта на скръбта
След смъртта на Хамнет се забелязва промяна в творчеството на Шекспир. Изчезва лекотата и остроумието на „Сън в лятна нощ“. На тяхно място идват по-тежки, мрачни пиеси като „Крал Джон“, „Юлий Цезар“ и „Дванадесета нощ“, а най-известната от тях е „Хамлет“.
Сравнението между Хамнет и принца на Дания е изкушаващо: само имената водят до паралел. И двамата са синове, умират млади и оставят родителите си в болка. Някои учени твърдят, че „Хамлет“ е по-малко история за отмъщение и повече за скръб – пиеса, в която героите се борят да осмислят смъртта, а загубата присъства във всяка сцена. Така връзката между Хамнет и „Хамлет“ изглежда по-малко като спекулация и повече като подтекст.
- Как звучи скръбта
Шекспир изразява болката си и в други произведения. В „Крал Джон“ той пише:
„Скръб изпълва стаята на отсъстващото ми дете, лежи в леглото си, ходи напред-назад с мен, облича се с хубавите си лица, повтаря думите си, спомня си за всичките си благородни страни, пълни празните си дрехи с облика си. Тогава имам ли причина да обичам скръбта? Сбогом: ако и ти имаше такава загуба като мен, бих могла да ти дам по-добра утеха от теб. Няма да нося този образ на главата си, когато има такова разстройство в ума ми. О, Господи! момчето ми, моят Артър, прекрасният ми син! Животът ми, радостта ми, храната ми, целият ми свят!“
(Крал Джон, действие III, сцена 4)
- Едно различно наследство
За разлика от баща си, Хамнет не оставя след себе си пиеси, стихотворения или дневник. Но присъствието му се усеща в по-късните произведения на Шекспир. Всеки път, когато „Хамлет“ се играе на сцена, всеки път, когато актьор рецитира стиховете от „Крал Джон“, духът на Хамнет е там.
Наскоро известната авторка Маги О’Фаръл решава да разкаже неговата история в първия си исторически роман, „Хамнет“.
„Очарована съм от Хамнет още откакто за първи път изучих „Хамлет“ в училище“, обяснява О’Фаръл в интервю. „Винаги съм била озадачавана и натъжена от това колко малко се споменава той в биографиите и литературната критика, затова реших да напиша роман за него, за да се опитам да му дам глас и присъствие.“
