Европейската комисия постигна предварително споразумение по т.нар. Акт за суровини от критично значение.
Приемането на документа е ключово за бъдещето на минната индустрия в Европа, на фона на прогнозите, че търсенето на редкоземни метали ще продължи да нараства неимоверно през следващите години.
От критично значение са суровините с голяма икономическа важност за ЕС, с висок риск от прекъсване на доставките поради концентрираността на техните източници и липсата на финансово достъпни заместители.Актът има за цел:
1. Да увеличи и диверсифицира доставките на суровини от критично значение за Е
2. Да засили рециклирането
3. Да подкрепи научните изследвания и иновациите в областта на ефективното използване на ресурсите и разработването на заместители
Новите правила ще укрепят и стратегическата автономност на Европа, допълват от ЕК.
Ако Актът бъде приет до края на 2023 г, както се очаква, за първи път от десетилетия ще фунционира нова рамка за насърчаване на проучването и добива на собствени минерални и метални ресурси в Европа. Това е от съществено изискване за екологичния и цифров преход, пише в анализ за Euronews Шиниъд Кауфман, главен изпълнителен директор за минерали в миннодобивния англо-американски гигант Rio Tinto.
От батериите за електромобили до съхранението на енергия от възобновяеми източници – критичните суровини са основни минерали, които все повече се използват в новите технологии за борба с изменението на климата и за осигуряване на по-интелигентни начини за действие. Те са решаващи за формирането на силна индустриална база, произвеждаща широк спектър от стоки и приложения, използвани в ежедневието.
Осигуряването на надежден и безпрепятствен достъп до определени суровини е от ключово значение за бъдещето на Европа – от запазването на конкурентоспособността на европейската промишленост до осигуряването на по-устойчиво бъдеще.
Перспективите сочат, че това, което не се отглежда за осигуряване на по-устойчиво бъдеще, ще трябва да се добива.
От какво се нуждаем и кое сме готови да приемем
Европа е уязвима, ако иска да стане зелена и да продължи да прави иновации, да се конкурира на световната сцена и да привлича инвестиции.
Старият континент добива само около 3% от настоящите си нужди от водород, а до до 2050 г. се очаква глобалното търсене да нарасне с 500%.
Това означава едно – Европа вече не може да разчита само на внос в условията на все по-конкурентен световен пазар.
Индустриите надолу по веригата, които разчитат на водород, трябва да имат достъп до достатъчни и достъпни доставки, за да може европейската икономика да продължи да се развива, да е иновативна и да остане конкурентоспособна.
Различните групи заинтересовани страни трябва да работят заедно, за да намерят и постигнат консенсус.
Трябва да се докаже, че минното дело на 21 век може да доставя необходимите минерали в голям мащаб, по напълно прозрачен и отговорен начин, при спазване на най-високите екологични стандарти и с минимално въздействие, завършва анализът.
