Нос „Христос“
стихове: Ангел Симеонов
Заспа морето в синя тишина.
Рибарска лодка мрежите събира.
А времето е спряло във нощта,
която под едно крило прибира
и хора, и съдби,
мечти, родени под звездите.
И само вятърът шепти,
задъхан, лунната си песен,
преди да стихне уморен
и да изгасне край скалите.
В самотен мрак брегът заспива,
потъва в синя тишина –
любов, и болки и съдби
събрал в едно, в една мечта:
Тоз светъл миг да продължи,
да греят вечно тук звездите
и вятър тихо да трепти,
да пее нежната си песен
за този бряг, за този нос,
наречен някога „Христос“.
