„Възраждане“ направи 15 ефективни предложения към Законопроекта за преобразуване
на Антикорупционната комисия
на Антикорупционната комисия
Реални, а не формални механизми за борба с корупцията и конфликта на интереси
предложи „Възраждане“ преди второто четене на законопроекта за закриването на
предложи „Възраждане“ преди второто четене на законопроекта за закриването на
Комисията за противодействие на корупцията (КПК) и прехвърлянето на част от функциите ѝ към Сметната палата и ГДБОП.
Внесените общо 15 предложения имаха за цел да превърнат антикорупционния контрол в
действащ инструмент, а не в административна формалност.
действащ инструмент, а не в административна формалност.
„Заявката този законопроект да бори корупцията и конфликтът на интереси звучи
абсурдно.“, заяви Петров от парламентарната трибуна по повод разглежданият на второ
четене законопроект на ГЕРБ. По думите му е наивно да се смята, че дейности, които не са работили досега, ще започнат да дават резултат само защото се прехвърлят към друга
институция.
абсурдно.“, заяви Петров от парламентарната трибуна по повод разглежданият на второ
четене законопроект на ГЕРБ. По думите му е наивно да се смята, че дейности, които не са работили досега, ще започнат да дават резултат само защото се прехвърлят към друга
институция.
„Наивно е да мислим, че с тези промени Сметната палата ще бори корупцията със същите служители.“, посочи още той.
„Корупционният риск не се бори с анализи и семинари, платени от българския
данъкоплатец“, подчерта Петров, като добави, че единственият начин това да бъде
направено е чрез проверки и събиране на сведения.
данъкоплатец“, подчерта Петров, като добави, че единственият начин това да бъде
направено е чрез проверки и събиране на сведения.
Именно затова предложенията му бяха насочени към разширяване на правомощията на
Сметната палата за извършване на реални проверки върху действията, поведението и
стандарта на живот на лицата, заемащи висши публични длъжности. Контролът, според
него, не трябва да приключва с напускането на поста.
Сметната палата за извършване на реални проверки върху действията, поведението и
стандарта на живот на лицата, заемащи висши публични длъжности. Контролът, според
него, не трябва да приключва с напускането на поста.
„Оказва се, че стандартът на живот изключително много се повишава след като лицето
престане да заема тази длъжност.“, констатира народният представител, като настоя
проверките и събирането на сведения да обхващат период до пет години след края на
мандата.
престане да заема тази длъжност.“, констатира народният представител, като настоя
проверките и събирането на сведения да обхващат период до пет години след края на
мандата.
В този контекст той защити и предложението публичните лица да продължат да подават
имуществени декларации и след напускане на длъжността.
„Ако не разполага с незаконно придобити средства, няма от какво да се притеснява.“, каза
Петър Петров и определи тази мярка като ефективен инструмент за превенция на
корупцията. Според него рязкото покачване на жизнения стандарт често се проявява
именно след освобождаването от поста, когато контролът практически отсъства.
В изказването си Петров обърна внимание и на необходимостта от по-строг контрол върху
пътуванията в чужбина и участието на публични лица в имуществени сделки чрез
пълномощници. По думите му това са често използвани механизми за прикриване на
незаконно придобито имущество и за заобикаляне на публичността.
„В чужбина няма никакъв контрол върху разходваните средства.“, подчерта той.
имуществени декларации и след напускане на длъжността.
„Ако не разполага с незаконно придобити средства, няма от какво да се притеснява.“, каза
Петър Петров и определи тази мярка като ефективен инструмент за превенция на
корупцията. Според него рязкото покачване на жизнения стандарт често се проявява
именно след освобождаването от поста, когато контролът практически отсъства.
В изказването си Петров обърна внимание и на необходимостта от по-строг контрол върху
пътуванията в чужбина и участието на публични лица в имуществени сделки чрез
пълномощници. По думите му това са често използвани механизми за прикриване на
незаконно придобито имущество и за заобикаляне на публичността.
„В чужбина няма никакъв контрол върху разходваните средства.“, подчерта той.
Сериозен акцент в предложенията беше поставен върху защитата на гражданите, подаващи сигнали за конфликт на интереси. Петров настоя те да бъдат изрично уведомявани за правата си и да получат реална възможност за съдебен контрол върху отказите за образуване на проверки.
„Не може стотици сигнали да приключват с лаконично решение в два реда, че няма
конфликт на интереси и сигналоподателят да няма право да оспори това решение в съда“, заяви той, като посочи статистика за десетки откази и стотици случаи без последици през последните години.
конфликт на интереси и сигналоподателят да няма право да оспори това решение в съда“, заяви той, като посочи статистика за десетки откази и стотици случаи без последици през последните години.
По думите му липсата на ефективни санкции допълнително обезсмисля антикорупционните производства.
„Когато едно лице се е облагодетелствало с десетки хиляди лева, а санкцията е малко над хиляда, ние не постигаме никаква наказателна репресия“, каза Петров. Затова той предложи значително увеличение на глобите и отнемане на трудовото възнаграждение за по-дълъг период при установен конфликт на интереси.
Петров критикува и предвидените глоби за неподаване на имуществени декларации, като ги определи като несъразмерни. „Неподаването на декларация освен това, трябва да е
основание за проверка на имотното състояние на лицето, а не просто за глоба“, подчерта
той, аргументирайки се, че отказът от деклариране най-често цели укриване на имущество.
основание за проверка на имотното състояние на лицето, а не просто за глоба“, подчерта
той, аргументирайки се, че отказът от деклариране най-често цели укриване на имущество.
В заключение народният представител заяви, че предложенията на „Възраждане“ целят да превърнат Сметната палата в реален инструмент за отчетност, а не в институция с
формални функции.
формални функции.
Предложенията не получиха подкрепа от управляващото мнозинство. Без тях закриването
на КПК остава институционална промяна без реален ефект върху корупцията и конфликта
на КПК остава институционална промяна без реален ефект върху корупцията и конфликта
