За да се ожени,
вуйчо ми Антон
с другите ергени
пъчеха пагон.
Слагаха нашивка
в службата войнишка
за една усмивка
с влюбена въздишка.
Но еманципира
днешната жена –
мисълта си сбира
в точки, не една.
Как да се ожени
внукът ми Антон
в свят на изрусени
кифли с силикон?
Може. За щастливка
без спестовна книжка
или повратливка
с визия парижка.
В ум не се побира:
млад мъж – планина
нежно се гримира,
сякаш е жена.
Танкове, танкетки –
кой ще управлява?
С жалки тротинетки –
келява държава!
Динко Димитров
17.07.2025
