През последните години Елизабет Джонсън и нейният съпруг са запалени любители на пътешествията.
Двамата са карали лодка във Флорида, ходили са на поход в швейцарските Алпи, гмуркали са се на Хаваите, изследвали са водопади в Орегон и са разгледали Канада. Имали са близки срещи с лосове в Аляска, морски крави в Доминикана и овце в ирландската провинция.
„Освен това, всеки месец работим като доброволци в местна хранителна банка, ходим на стендъп комедии и редовно посещаваме концерти“, разказва Елизабет пред BusinessInsider.
Нито тя, нито съпругът ѝ са от богати семейства и никога не са очаквали, че ще водят такъв разточителен живот.
Нещо повече – мъжът в двойката се сблъсква с „много мрачни перспективи“ за кариерата си, когато завършва колеж през 2008 г. в разгара на Голямата рецесия.
Но сега, 16 години по-късно, семейството се радва на щедър съвместен доход от около 300 000 долара. Заедно с упоритата им работа и умело инвестиране, това до голяма степен е причина за начина им на живот.
Има обаче и друг важен фактор. Семейство Джонсън са от групата на т.нар. DINK (double/dual income no kids) – работеща двойка с два постоянни дохода и без деца по собствен избор.
През последните години разходите за отглеждане на дете в САЩ нарастват неимоверно и може да достигат до 26 000 долара годишно. Ето защо с отшумяването на стигмата около избора да нямаш деца, все повече американци виждат в това ключ към новата мечта за финансова стабилност, свобода на избора и комфортно пенсиониране.
Трендът DINK започва да оформя амбициозна класа от млади двойки, съжителстващи без наследници и готови да изживеят мечтите си.
Профилът на Елизабет в Tinder я насочва по пътя към DINK. Още от млада тя никога не е изпитвала желание да има деца, но е искала да запази отворено съзнанието си за това. С течение на годините, дори когато вижда, че връстниците ѝ стават родители, убежденията ѝ просто не се променят и напълно се затвърждават. Затова, когато си създава профил за запознанства, включва в него условие, че не желае деца.
„Просто исках да отсея тези, с които не съм съвместима“, казва тя. Това проработва. Джонсън си спомня, че на втората или третата им среща тя и сегашният ѝ съпруг са обсъдили темата, за да се уверят, че са на едно мнение. Двойката се жени през 2022 г. и решението им да живеят като DINK е едно от най-правилните, допълва Елизабет.
„Това прави живота ми по-смислен“, казва тя за избора да живее без деца. „Чувствам, че мога да дам повече в работата си. Имам повече време да се виждам с близките и със семейството си.“
Освен емоционалната стойност, която Елизабет приписва на статуса си, той създава измерими в долари ползи. Съпругът ѝ е служител в банковия сектор и експерт по електронни таблици, затова двойката следи финансите си „фанатично“.
Част от този маниакален фокус е проследяването на нетната им стойност.
Последната равносметка? Около 1,1 млн. долара – комбинация от собствения капитал, който са успели да натрупат и пенсионните им сметки.
Като ерготерапевт, който работи с възрастни хора, Елизабет вижда „един от най-големите недостатъци на това да си DINK, че липсата на деца означава и липса на подкрепа от някого, когато остарееш“. Така че освен да се наслаждава на пътуванията сега, за двойката е важно да разполага с „финансови ресурси, които да ни позволят да живеем безопасно, когато остареем“.
За родителите децата са житейски актив с безценна стойност, но тези, които са решили да се откажат от това, печелят сериозно финансово предимство.
Социалните медии също играят важна роля.
Хората без деца разполагат с все повече платформи, за да се свързват помежду си и да споделят за начина си на живот без деца – продължителни пътувания, безупречни домове и разглезени домашни любимци.
Стигмата срещу DINK със сигурност остава, но както казва Блекстоун, това, което се е случило с Друт-Дейвис, не би се случило днес.
„Получавала съм случайни имейли, в които ми пишат, че съм нещастна и ще умра сама или че съм права, че така или иначе не трябва да имам деца“, казва тя. „Но нищо подобно на това, което Марсия получава през 70-те години на миналия век“.
„От време на време се срещаме с чужди деца, но след това с радост ги връщаме на родителите им“, споделя в заключение Елизабет.
