Няма такова нещо като разговор, това е илюзия. Има пресичащи се монолози.
Коментарът е на писателката Ребека Уест, автор на книгата The Harsh Voice.
Вероятно всеки от нас е оставал понякога с такова усещане – че думите ни просто потъват някъде без да бъдат чути от когото и да било; хем си говорим с някого, а имаме чувството, че по-лесно бихме се разбрали с радиото.
Добрата новина е, че този проблем може да бъде преодолян – и то сравнително лесно.
На първо място е проблемът с невниманието. Както е казал английският есеист Уилям Хазлит:
Изкуството на разговора е да слушаш и да бъдеш изслушван. В този смисъл някои от най-добрите оратори са всъщност много лоша компания.
Цялата статия от Тук
