Живописната изложба „Автопортрет“ на Станислав Памукчиев е подредена до 1 ноември в столичната галерия „Арте“ (ул. „Бузлуджа“ 31). Ето как авторът представя идеята на тази експозиция и своите нови произведения.
„Новосъздадената серия автопортрети, 2025 г., е резултат на работно въвеждане в режим на човешко и артистично саморазкриване, на себеузнаване в напреженията на Големите екзистенциални въпроси. Автопортретите са емоционално оголване, намерило място върху познатото собствено лице. Място на среща на физическото, тленното, баналното, описуемото, суетно изкушеното, с тайната на емоционално – психичното съдържание на Аз-а.
Автопортретите са вчувствано въобразени, като преодоляват физическите характеристики и настояват за изразяване в експресивна, психизирана пластическа форма, за спонтанен жест на емоционална и духовна откритост.
Големите платна в изложбата са еднофигурни композиции – портрети, които тематизират художника, като се вглеждат в неговата странна съдба – обзет и обречен, победител и победен в битката за постигане на визуална форма, на пластическа плът, носеща съдържанията на същественото, съкровеното, личното.
Тези нови картини са среща със собственото достойнство и несрета, сила и безсилие, мрачно предчувствие и духовна осветеност. Те са среща на собствената тревожност с тревожността на времето, в което живеем. Картини, оголени като съкровен акт и споделен пластичен опит, в който изплуват силуетите на великите майстори учители, на техните разбрани и недоразбрани уроци. Те идват – Рембранд, Греко, Веласкес, Гоя, Курбе и Домие, Ван Гог и Сутин, Кете Колвиц, Корнелио Баба, Франк Ауербах и още… с тяхната непосилна артистична мярка и величав дух.
Автопортрети – вдъхнати.
За изложбата в галерия „Арте“, като предистория на изборите на автора към психологическия портрет, са включени два много ранни автопортрета – от 1979 и 1984 г.“
