България е дом на уникални по рода си исторически обекти, паметници на културата и многовековни традиции, които са се запазили и до днес. На нашата територия се преплитат различни култури и народи, които са формирали днешния ни културно-исторически облик. В България има толкова много мистични места, които все още не са разкрили своите тайни напълно и може и никога да не го направят, но въпреки това си остават истинско богатство за нас.
- Тракийска и римска култура в Поморие
Днес ще ви отведа на едно любимо мое място – Поморие. Градът е добре известен със своите кални бани, прекрасни плажове, един от които отличен със син флаг и единственият по рода си Музей на солта у нас. Всяко лято морското градче се посещава от стотици туристи, които се наслаждават на пясъчните плажове, кристалната вода и прекрасният чар на Поморие.
Освен солта и балнеолечението, Поморие е известен и с хилядолетната си история на древен град, чието име до 1934 г. е било Анхиало. В началото на града, съвсем близо до пътя се намира един от най-важните културно-исторически паметници не само у нас, но и на Балканския полуостров – Антична куполна гробница. Тя е уникална с това, че е най-голямата подобна гробница откривана у нас и е единствена по рода си на целия Балкански полуостров.
По своята същност Античната куполна гробница край Поморие представлява надгробна могила, която е комбинация от тракийска гробница и римски мавзолей (хероон). Датирана е от II – III век и според археолозите е служила за мавзолей на богата анхиалска фамилия, в който са се извършвали различни езически ритуали, свързани с култа към слънцето. Сред местното население е известна още като „Кухата могила“ и през последните няколко години се радва на все повече туристи.
- Особености на „Кухата могила“
Скрита под внушителен могилен насип с височина 8 m и диаметър 60 m, тази древна гробница пази тайните на векове, преплели вярвания, архитектура и ритуали в сърцето на Тракия. Могилата, с елипсовидна основа и леко яйцевиден връх, крие съоръжение, което не прилича на нито едно друго в региона – не просто място за вечен покой, а храм на мистичното и непознатото.
До централната зала се стига чрез дълъг коридор (дромос), 22 m, с ширина 1.77 m и височина 2 m. Входът е обозначен с прагово стъпало от грубо обработен пясъчник – масивен елемент, дълъг 1.80 m и висок 0.30 m. Коридорът води към впечатляваща кръгла камера с диаметър 11.60 m и височина 5.50 m – пространство, което носи духа на нещо далеч повече от обикновено погребално помещение.
Стените и сводът са изработени от камък и тухли – симбиоза между тракийската строителна традиция и римската иновация. Полуцилиндричният свод се издига над камерата, като в самия му център е изградено едно от най-загадъчните архитектурни решения – куха колона с диаметър 3.30 m, която се разширява нагоре и се слива с външната стена. Вътре в нея се е извисявала вита каменна стълба, която отвеждала до върха на могилата – възможен път както за ритуални процесии, така и за божествена светлина.
Пет ниши, разположени по околовръстната стена на залата, подсказват, че тук може би са били поставени урните на починалите. Но кости, саркофази или дори не са откривани в гробницата. Вместо това, всеки архитектурен и символичен елемент сочи към друга хипотеза – че това не е гробница в класическия смисъл, а древно светилище, използвано за различни мистични ритуали.
Фрагменти от зелено оцветена мазилка – останки от стенописи, изработени с т.нар. „горещ хоросан“, съставен от негасена вар и морски пясък – дават бегла представа за пищната декорация на пространството. Но магията на това място се разкрива най-вече чрез танца на светлината.
Когато слънцето достигало зенита си, лъчите му прониквали през отвора на кухата колона, озарявали залата и давали възможност на жреците да гадаят волята на божеството. Според проф. Александър Фол, това бил Сабазий – тракийският бог, който през деня бил наричан Аполон. Светлината, играеща в свещения кръг, се тълкувала като важен небесен знак. А когато слънцето слизало в „долната хемисфера на земята“, жреците запалвали огън в центъра на залата. Пламъците проблясвали през отвора в колоната и се проектирали на нощното небе – тогава Сабазий бил наричан Дионис, и чрез танца на огъня се търсело ново послание от божествения свят.
Тази гробница, или може би храм, остава загадка – кръстопът между архитектура и астрономия, между живот и смърт, между видимо и невидимо. Място, където времето сякаш е спряло, за да съхрани един ритуал – древен, величествен и завинаги вълнуващ. Често тук могат да се чуят и звуците на различни музикални инструменти, нещо като малки концерти, а под звука на музиката мястото изглежда още по-поразително.
Няма спор, че мястото е изключително важно за историческата летопис на траките, които за живели по нашите земи, но дали някога ще разберем за какво точно е служил този уникален архитектурен могилен комплекс? Дали Античната куполна гробница ще разкрие напълно своите тайни или това са от нещата, които по-добре да останат скрити? Каквото и да се случи в бъдеще това е обект с национално значение за нашата култура и история и трябва добре да го съхраним за бъдещите поколения. Защото понякога се оказва, че в мълчанието на камъка се крие повече истина, отколкото в шумния и забързан свят на настоящето. И понякога именно тези загадки и мистерии ни напомнят кои сме и откъде идваме.
- Работно време
Тракийската куполна гробница е отворена целогодишно за посетители. През летния сезон (1 юни-15 септември), работното време на обекта е от понеделник до неделя, от 9:00 до 18:00 часа, като в интервалът от 12:00 до 13:00 има обедна почивка. Извън летния сезон (16 септември – 31 май), достъпът до гробницата се осигурява по предварително записване в Историческия музей Поморие.
