И ако Съединението от 1885 година бе подвиг на дързост и държавническа мъдрост, то редно е да отбележим реалността, че днешното ни състояние е позорна рана върху лицето на България. Българската нация и Българската държава са доведени по ред външни и вътрешни причини до тежка безпътица: липсва доверие – към институциите, към общностите, към ближните, към сънародниците, помежду ни и дори към самите себе си.Народът е разкъсан и отчужден, семействата са разбити и между хората тлее агресия от омерзение, преминало в озлобление, а обществото – то е безсилно да съгради каквато и да е обща посока. Безпросветността владее мнозина от нашето население, което в огромната му част е преимуществено застаряващо, а здравеопазването не е достойно подсигурено, то в пълнотата си цяло е лишено от живия дух на вярата и познанието, а и от всякакъв стремеж към съзидателно бъдеще. Социалната бедност, духовната нищета, демографската гибел, политическото безсилие, достигнало до абдикация, анихилация и абсентеизъм на държавността, повсеместната корупция, отсъствието на усещане за справедливост, емиграцията на знаещите, можещите и искащите да дават обществен дан, моралната разруха – всичко това са язви на едно терминално боледуващо общество, което вече, уви, не търси изцерението си като единен организъм. Днес, след 140 години, отново имаме две Българии: едната – в пределите на Отечеството, но без очакване за вероятна поне възможност за упование и надеждност; другата – разпиляна по света, но без корени. Това е страшната истина, пред която трябва да се изправим, за да я решим, но само и единствено като мощна множествена единна единица – нация! Та ако съберем кураж да признаем греховете си, ако възкресим духа на единство и възстановим братството помежду си, ако потърсим в Бога упование, дадем Му осъзнатото си сърдечно покаяние и в историята намерим пък – вдъхновение, то тогава и от днешната разруха може да изгрее дори ново по-добре структурирано и с опит вече просвещение и даже възобновление. Защото „с човеците това е невъзможно, ала с Бога всичко е възможно“ (Мат. 19:26). И днес, в деня на Съединението, спомняйки си и за римския политик, мислител, историк и народен трибун Салустий, който казва: „Съгласието укрепва малките неща, а раздорът руши и най-големите.“, то днес именно с особено тревожен, но и с убедено надежден глас повтарям: събудете се, съединете се, възвисете се – за да пребъде България, за да я има и за бъдещите поколения, защото и Псалмопевецът ни казва: „Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят нàедно!“ (Пс. 132:1) Нали?! Зависи от всички нас – заедно и поотделно, но в името на общото българско благо и добруването между всички българи.
О, Българийо, ако си научиш горчивия урок на разцеплението, ще откриеш светлата си съдба в Съединението, защото в своето творение „Политика“ самият Аристотел ни учи и днес, че: „Държавата е общение на граждани в едно и също благо, а нейното разрушение идва от разединението им.“
Ето я мечтата за Майка-България и нейния наш многострадален Народ. Съединена България отново ще бъде едно тяло и един народ, обединен от вяра, просветеност и братство, защото казано е от Самаго Господа: „Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори; защото всякой, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори.“ (Мат.7:7-8) Ето защо, нека непоколебимо да повярваме в това и да се молим за това! Наш стълб и крепило е Надеждата! Тя е добродетелта, която отговаря на стремежа към щастие, тя поема упованията, които вдъхновяват човешките деяния – тя ги очиства, тя ги насочва, тя ги предпазва от отчаяние, тя ни подкрепя в моментите на изпитания, които изглеждащи като безпомощност са онова, което е генератор да ставаме по-силни и да продължаваме, тя отваря сърцата ни за общение, тя дава очаквания, тя носи устрем, тя предпазва човека и обществото от отслабващата го страст на егоизма и тя води сърцата до щастието на любовта, която винаги гради още по-голямо щастие. Това е Надеждата! България, в която няма да има две, а една Родина – в пределите на земята и в сърцата на всички нейни чеда, където и да са по света. България, в която младите ще се завръщат, старите ще се утешават, а всички заедно ще съзидават. България, която ще възкръсне от днешните си рани, за да свети чудотворно като жива икона на народа си и като светъл пример за други народи.България, която се е вградила и трябва все по-достойно още повече да се интегрира в нашето общо европейско семейство – не като беден и колеблив член, а като духовен и културен стожер, със своя исторически опит и със своята жива традиция, които са и геостратегически идентитет. България, която ще използва потенциала си за икономически скок чрез иновации, високи технологии, квантови компютърни центрове и цифрови индустрии. България, която ще знае да превърне Съединението от 1885 година в Съединение на вчера и утре – връзка между историческата памет и бъдещото въздигане. С вяра в Бога и с мъдрост от него ще успеем, когато с надежда повярваме в себе си и в силата си като Народ и негови, съставляващи го пълноценни граждани – сънародници, защото надеждата е „за душата ни като непоклатима и яка котва“ (Евр.6:19). Затова: „Като наденем бронята на вярата и на любовта, и шлема на надеждата“ (1 Сол.5:8) нека в радование да вървим смело напред за личен просперитет и обществен прогрес! Това е мечтата, която е възможна с Божията благодат и с нашата обща решимост.
Това е мечтата, която като камбана зове още от Съединението през 1885-та до нас днес: да бъдем единни, за да постигаме поставените задачи и за да бъдем вечни!
„Направете пълна радостта ми: имайте едни мисли, като имате една и съща любов, и бъдете единодушни и единомислени!“
(Филип. 2:2)
Светла, вечна и блажена да е паметта на възрожденските българи-съединисти!
Да се прославя Съединена България, в която отново да се всели Дух на единомислие и единодушие!
Да живее Българският народ!
С благодарност за Съединена България – слава на Триединния Бог, в Чието Име е извършено светлейшото дело на Съединението!
„Съединението прави силата!“
На многая, многая, многая и благая лета!
„Церкви и Отечеству на пользу!“
С празнични поздравления и благопожелания:
Архимандрит Дионисий Стобийски
