Кремообразният бял деликатес, известен в Япония като ширако, се превежда като „бели деца“. Този превод е донякъде подходящ, тъй като ястието всъщност се приготвя от семенните торбички на мъжки риби.
В зависимост от това колко пълна е торбичката, ширако може да бъде както бледоперлено розово, така и бяло като пресен сняг. Има много начини за сервирането му, а онези, които го обичат, често сравняват вкуса му с нежен крем. Въпреки че за някои може да звучи странно, рибната семенна течност – или „хайвер от млеч“ – всъщност е популярна съставка в кухни по целия свят. Руснаци, чехи и италианци също имат свои начини да се наслаждават на този продукт.
Какво е ширако: История и вкус
Макар точният произход на ширако да е неизвестен, то е основна част от японската кухня от дълго време. Вероятно се е появило благодарение на японската практика да се използва всяка част от рибата, а през периода Мейджи (1868–1912 г.) се превръща в популярен деликатес. Японците вярват, че ширако помага срещу стареенето, и то наистина е богато на мастни киселини като омега-3 и витамин B12 – макар да съдържа и високи нива на холестерол.
Най-често се използва треска, но ширако може да се добива и от риба морски дявол, сьомга, калмари и дори от отровната риба фугу. Въпреки произхода си, деликатесът не е течен. Обикновено се сервира цялата торбичка непокътната, което му придава външен вид, напомнящ на мозък.
Що се отнася до вкуса, повечето хора го описват като кремообразен. През 2021 г. в статия за USA Today Джесика Томпсън споделя, че почитателите му го определят и като „сладост с дъх на морски бриз“.
От сурово до темпура: Как се сервира
Ширако е невероятно гъвкава съставка в кулинарията:
- Ширако понзу: Това е най-чистата му форма – сурово ширако, залято със сос понзу (микс от цитруси и соев сос), често гарнирано с настъргана ряпа дайкон или зелен лук.
- Темпура: Ширакото се панира и пържи. Това му придава хрупкава външност и кремообразна вътрешност – идеален избор за тези, които се притесняват да го опитат сурово.
- Гунканмаки: Вид суши, при което съставката е увита в нори (водорасли) върху ориз.
- Други варианти: Може да се пече на скара, да се добавя в горещи супи (набе) или в чаванмуши (традиционен японски яйчен крем).
Най-добре е да се консумира през зимните месеци, когато се добива в Японско море, и се съчетава перфектно с топло саке.
Рибната млеч в другите кухни
Япония не е единствената страна, която цени този продукт:
- Италия: В Сицилия и Сардиния се консумира lattume – млеч от риба тон. Може да се свари и поднесе с лимон или да се сотира и добави към паста с магданоз и домати.
- Румъния: Яде се млеч от шаран и други сладководни риби (наречена lapți), обикновено пържена.
- Русия: Популярна е маринованата млеч от херинга, известна като молока.
- Великобритания: Готвачите често пържат млеч в масло и я поднасят върху препечен хляб.
- Чехия: На Бъдни вечер традиционно се яде супа от млеч от шаран (mlíčí).
- Южна Корея: Добавя се в пикантни супи и яхнии, като също се яде пържено или поширано.
Макар ястия като ширако да изглеждат необичайни за някои вкусове, млечта е световно призната съставка. Така че, ако се озовете в Япония в студена зимна нощ, не пропускайте шанса да посетите някой уютен суши бар и да поръчате този уникален деликатес.
