Версиите за почитането на св. Василий са различни. Някои казват, че Дяволът се побоял от ромите и решил да ги удави в морето, тогава светията ги пратил ято диви гъски и те отнесли давещите се роми на брега, заради това оттогава те славят името му.
Друга легенда свързва св. Василий и св. Георги (най-големият светия на ромите). Решил Господ да затрие ромите, но двамата се смилили и единият прибрал момче, другият – момиче и ги опазили. Дошъл празник и на небето се събрали всички светии. Но нямало веселие, нямало музика, тогава двамата светии показали двете деца, които започнали да танцуват и пеят, станало много весело и ромският народ бил спасен.
Василица се отбелязва като начало на новата година от много ромски групи в България, а от няколко години – и като ден на ромската култура.
Вечерта на 13 срещу 14 януари се повтарят християнските ритуали на Бъдни вечер – цялото семейство се събира вкъщи, майката готви птица с ориз или с кисело зеле. Докато я приготвя, мълчи.
Във всяка къща се точат баници, баклави, младите жени чистят къщата и лъскат съдовете, всичко трябва да блести от чистота. Правят и сарми.
На Василица сутринта децата обикалят съседските къщи и сурвакат за здраве, благополучие, късмет, плодородие. Вярва се, че от тяхната благословия и „лек крак“ зависят щастието и късметът.
