Наемат фиктивно работници, за да ползват обезщетения
Лъжат, че условията на труд са първа или втора категория
Офис на тераса от 3 кв. метра
Измами с цел получаване на пенсия без реално човекът да е работил разкриха от поделението на НОИ във Варна. В един от случаите е установено, че хората, които са подали документи за отпускане на пенсия, по време на сключването на трудовия договор и през периода, за който са подавани за тях данни за осигурителен стаж, се били в чужбина и реално не са работили в България.
Някои от опитите за неоснователно получаване на пенсия са описани в Информационния бюлетин на НОИ. За да не бъдат отпускани пенсии без основание, от НОП правят проверки. Един от вариантите за измама с цел получаване на пенсия е чрез издаване на документи от фирми, в които посочват некоректни данни за условия на труд и се предлага неоснователно зачитане на стаж от първа или втора категория.
Установени са и хора, регистрирани като земеделски производители, които са извън страната и “дистанционно” обработват земеделски земи, които са отдадени за обработка на земеделски кооперации. По документи засаждат земеделски култури през зимата и реализират продукция в количество, което не задоволява дори минимално потребление за двучленно семейство.
Собственици на дружество с основен предмет на дейност “счетоводни услуги”, назначават касиери, технически сътрудници, счетоводители и всички работят в жилището на единия съдружник. Офисът е на тераса с площ 3 кв. метра. По документи хората приемат пари в брой, но липсва касов апарат и реални парични постъпления, като част от хората не са на територията на страната и дистанционно “отчитат касовата наличност”.
Всички тези измами за фиктивна работа се правят с цел зачитане на осигурителен стаж и след това ползване на правата на осигурените граждани – получаване на пенсия, обезщетения за безработица, болнични и т. н. За разкриване на измамите от НОИ си сътрудничат с НАП.
В един от случаите е установено извършване на фиктивно осигуряване на хора, назначени по трудов договор в две или три дружества. От фирма “X” са подадени уведомления за сключени трудови договори и данни за осигурителен стаж за около 70 души, като осигурени на пълно работно време от 8 часа. А във фирма “Y” същите хора са назначени на непълно работно време от 4 часа. Капиталът на двете дружества е собственост на един и същи човек и е в размер на 10 лв. Осигуровки за фиктивно наетите работници не се внасят. Осигурените в дружествата започват да ползват права за получаване на обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете или безработица. След извършване на проверки на фирмите се констатира, че дружествата не осъществяват дейност от две години. Затова подадените данни за осигурителен стаж и доходи са заличени.
В друг случай фирма “А” има сключени трудови договори с 30 души. Същите хора са назначени на основен трудов договор във фирма “B”. От фирма “B” подават данни за ползване от хората на продължителни периоди на неплатени отпуски, а от фирма “A” подават данни за осигурителен стаж и доход с пълни отработени месеци. Осигуровки не внася нито една от фирмите. При събиране сведения и обяснения за извършвана дейност, хората обясняват, че работят в механа като готвачи, сервитьори, миячи и др. Оказва се, че фирма “B” използва заведението, тя издава касови бележки на клиентите. А фирма “А”, в която хората работят по документи, реално няма дейност и няма касов апарат. Затова подадените данни за осигурителен стаж на хората от фирма “А” са заличени.
Още по темата от Тук
