Мраморен торс беше открит при археологическите разкопки на античния град Хераклея Синтика край Петрич. Находката е в района на източния край на форума и по предварителни данни датира от римския императорски период. Това каза проф. д-р Людмил Вагалински от Националния археологически институт с музей при БАН, ръководител на проучванията в античния град.
Според първоначалните предположения на археолозите откритият фрагмент е част от мраморна статуя, която може да изобразява божеството Аполон или Дионис. Работата на терен продължава, като екипът разкрива пространството около находката с цел да бъдат установени допълнителни елементи от скулптурата и нейният контекст.
„Съвсем близо сме до източния край на форума и е нормално да излизат такива находки. Надяваме се да открием и по-добре запазени части, които да дадат по-пълна представа за статуята“, допълни професор Вагалински. По думите му това е третият подобен мраморен фрагмент, открит в района през последните години. Два сходни артефакта, намерени по-рано, вече са експонирани в Историческия музей в Петрич. По-подробна информация за новооткрития мраморен торс се очаква след приключване на първоначалното му почистване и анализ.
Вчера беше открита част от мраморна статуя на богиня, за която се предполага, че е скулптурно изображение на богинята Артемида.
Археолози на прага на голямо откритие в Хераклея Синтика
Мраморна статуетка на Аполон Китаред, датирана от II–III век, е обявена за „Експонат на месец юни 2026 г.“ и е представена в зала „Временни изложби“ на Националния археологически музей. Предметът е свързан със светилище на Аполон на връх Аламура в землището на с. Ракитница, община Стара Загора, проучвано при спасителни археологически разкопки през 2025 г.
При теренните проучвания на античния обект през 2025 г. е разкрита нова част от комплекса, интерпретиран като светилище от римската епоха. Тази интерпретация се основава на многобройния оброчен материал и на разкрита правоъгълна двуделна храмова сграда, заемаща централно място в комплекса.
На около 10 метра южно от входа на храма е документирана правоъгълна зидана структура, изградена от ломени варовикови камъни. За разлика от храмовата постройка, която е изградена с хоросан, тази структура е с калова спойка.
Върху нея са открити фрагменти от мраморни статуи на Аполон. В непосредствена близост на юг е регистрирана висока концентрация на керамика с ритуален характер, предимно големи съдове с врязана и апликирана украса със змии, както и множество дребни фрагменти от изгорели животински кости.
Според данните от проучванията подобна концентрация не е засвидетелствана на друго място в светилището, което предполага, че зоната е имала ключово значение за извършване на ритуали пред храма.
Както е установено и през предходния археологически сезон, в светилището е бил почитан култът на Тракийския конник в синкретизъм с този на Аполон.
Експонатът е част от временната изложба „Българска археология 2025 г.“ и може да бъде разгледан в зала „Временни изложби“ на Националния археологически музей.
