Астрономи са забелязали мистериозен облак с форма на преграда в Пръстеновидната мъглявина – едно от най-известните и подробно изучавани небесни образувания, пише
Наричана още Месие 57, мъглявината представлява светещите останки от някогашна звезда, подобна на Слънцето. Тя се намира на около 2600 светлинни години от Земята, в съзвездието Лира. Изследователите смятат, че облакът от железни атоми с формата на прът може да е остатък от скалиста планета, която се е изпарила, когато звездата е изхвърлила външните си слоеве.
Според учените е възможно и Земята да бъде изправена пред подобна съдба, когато Слънцето премине през същия еволюционен процес след милиарди години.
Железните атоми се простират на около 3,7 трилиона мили (приблизително шест трилиона километра) по лицевата страна на мъглявината. Тя е обект на интензивни наблюдения още от откриването ѝ през 1779 г. от френския астроном Шарл Месие.
Новото наблюдение е направено с помощта на инструмент, наречен WEAVE (WHT Enhanced Area Velocity Explorer), монтиран на телескопа William Herschel, разположен на остров Ла Палма, част от Канарските острови. „Вълнуващо е да се види, че дори един много познат обект – изучаван в продължение на много десетилетия – може да поднесе нова изненада, когато бъде наблюдаван по нов начин“, каза астрономът Роджър Уесън от Университета в Кардиф и University College London. Изследването е публикувано в научното списание Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.
Смята се, че Пръстеновидната мъглявина се е образувала преди около 4000 години – съвсем наскоро в мащабите на космическото време. Тя е съставена основно от водород и хелий.
Образуването ѝ е започнало, когато звезда с маса приблизително два пъти по-голяма от тази на Слънцето е изчерпала ядреното си гориво в ядрото си и се е разширила до т.нар. червен гигант. В този етап звездата е изхвърлила външните си слоеве, преди да се превърне в компактен звезден остатък, известен като бяло джудже, с размери, сравними с тези на Земята.
Съавторът на изследването Джанет Дрю от University College London определи железния прът като особено интригуващ: „Никой друг химичен елемент, който сме открили, не изглежда да се намира в същия този прът. Честно казано, това е странно.“
Тя добави: „Произходът на желязото може да се проследи до изпаряването на планета. Но може да има друг начин да се създаде характеристиката, който не включва планета.“ Г-н Уесън също признава, че структурата е озадачаваща: „Планета като Земята би съдържала достатъчно желязо, за да образува пръта, но как би се получила такава форма, няма добро обяснение.“
В нашата галактика са известни около 3000 подобни мъглявини. Изучаването им дава на астрономите ценна информация за последните етапи от жизнения цикъл на звездите.
