Празнуваме Стефановден. Празникът е третият ден на Коледа и е затрупан от обредни ритуали. Свети Стефан – един от първите мъченици на християнската вяра и един от седемте ученици на Исус Христос, избрани след Възкресението му. Житието му разказва, че, притеснени от нарастващия брой вярващи, юдеите оклеветили светията, че хули Бога и по този начин го осъдили. В Йосафатова долина разярена тълпа го пребила до смърт с камъни. Въпреки ужасното дело, малко преди да предаде Богу дух, свети Стефан се помолил: „Господи, не им зачитай този грях“. През V век част от мощите му са открити чрез видение, което получил един свещеник, и са поставени в Сионския храм в Йерусалим. Стефановден е последния християнски празник за годината, затова е важно какво ще сложим на празничната трапеза. Традицията повелява, на празника да е пълна трапезата. Важно е на масата да има вино, баница, свинско с кисело зеле и много месо. Задължително на масата трябва да има и погача. Също така може да сложите и панер с жито, за да е пълна и богата годината. Младите момичета спят с шепа жито под възглавницата, тъй като вярват, че ще сънуват бъдещите си съпрузи. Празникът се свързва с ритуала „ладуване“ – момичетата наричат китки с привързани към тях лични предмети на младежи и девойки, и гадаят по тях за бъдещите им съпрузи. На места в Средна и Северна България, вместо на 31 декември, именно на Стефановден се спазвал обичая „ладуване“. Всички моми за женене правят китки и привързват към тях пръстен или друг личен предмет, после го топват в менче, пълно с мълчана вода, което се покрива с червено було. На другия ден мома, облечена като булка, вади едно по едно китките и докато другите пеят заклинателни песни (ладанки), предвещавала коя за какъв момък ще се омъжи. Денят на светията е последният християнски празник за календарната година, а дедите ни вярвали, че с този ден се затваря и кръга на старата година. По традиция, младото семейството отива на гости на кумовете, кръстниците или родителите си, а на трапезата се хапват месни ястия. Приготвя се свинско с кисело зеле или баница с месо. От Стефановден до Йордановден се спазват обичаите, характерни за Мръсните дни – жените не бива да метат, мият косите си, перат, не се правят венчавки, кръщенета, опела. Името Стефан означава „венец божи“. Имен ден имат всички с имена:
Стефан, Стефка, Стефи, Стефко, Стефанка, Стефания, Фани, Теки, Венчо, Венцислав, Венцислава, Стамен, Стан, Стамена, Станчо, Станимира, Станислава, Стане, Цако, Цанко, Цано, Цанчо, Цанка, Стою, Стоян, Стояна, Стоичко, Стойчо, Стоимен. Маркери: Стефан, празникът, един, декември, трапезата, Стефановден
