Анжела Димчева е лауреатът на Националната награда за литературна критика „Нешо Бончев“ за 2025 г.

Кметът на Община Панагюрище Желязко Гагов връчи Националната награда
за литературна критика и преводаческа дейност „Нешо Бончев“ на
тържествена церемония на 27 март 2025 г. в Театър Дом-паметник в града.
Церемонията е кулминацията на Бончевите празници – традиционни изяви на
СУ „Нешо Бончев“, посветени на патронния празник на гимназията.
Тазгодишният носител на престижното отличие е д-р Анжела Димчева –
поетеса, журналист, литературен критик, редактор, автор на 11 книги и на
повече 1800 публикации в над 30 издания. Тя е магистър по българска
филология и английски език (СУ), доктор по наукознание (УниБИТ).
Съгласно статута за наградата тя получи плакет, грамота и парична награда,
осигурени от Община Панагюрище.


Сред официалните гости бяха председателят на Общинския съвет в
Панагюрище Иван Лалов, част от общинските съветници и Боян Ангелов –
поет и литературен изследовател, председател на СБП.
Тържеството беше открито със слово на г-жа Снежина Машева – зам.-
директор на СУ „Нешо Бончев“, която каза: „Днес е ден, в който си
припомняме кои сме, какво постигаме и накъде вървим. Всеки такъв момент
ни дава възможност да опознаем пътя, който изминаваме – сами или като
част от тази голяма общност. По този път най-ценното е знанието, то оформя
мислите ни, изборите ни и мечтите ни. Силата на знанието зависи от начина,
по който го използваме. Дава ни свобода, отваря нови хоризонти и ни учи да
различаваме същественото от повърхностното. Думите, които споделяме,
оформят не само нашето общуване, но и начина, по който възприемаме света.
В тях се крие паметта на поколенията – мечтите за бъдещето и връзката
между традиции и промяна… Нашето училище носи името на Нешо Бончев –
човек, който е разбирал дълбочината на словото… Неговият пример ни
напомня, че знанието не е просто сбор от факти, то е път, търсене, откриване,
разбиране…“.
Кметът Желязко Гагов поздрави г-жа Машева и подчерта, че това
тържество е силен емоционален момент за него, тъй като и той е учил в СУ
„Нешо Бончев“: „Ние сме една общност на тази наша малка земя – общност
от родители, учители и ученици, която носи името „бончевците“… Нешо
Бончев ни показва какви трябва да бъдем и ни връща във времената на
Априлското въстание, когато децата са пълнили пушките на родителите си…
Пример, който ние трябва да следваме, той е в нас, само трябва да чуем гласа
на кръвта си!“.
Желязко Гагов връчи наградата на Анжела Димчева и пожела нови
успехи на литературното поприще.
В отговор Анжела Димчева говори за ролята на Нешо Бончев и за задачите
на съвременната литературна критика.
Ето акценти от нейното слово:
„Престижът на тази награда е въплътен не само в имената на
досегашните лауреати, сред които са множество доктори на науките,
професори и академици, но най-вече в ореола на първия в България

професионален литературен критик Нешо Бончев – гордост за новите
поколения на Панагюрище – града-първенец по духовна светлина,
национално самосъзнание и революционен огън през Възраждането.
Харизмата и интелектуалната мощ на Нешо Бончев грее в пантеона на
най-видните ни просветители редом до другия велик деятел на града –
Марин Дринов. Предполагам, че всички жители, както и учениците в СУ
„Нешо Бончев“ познават добре биографията на своя патрон и изтъкнат
съгражданин. Затова аз не бих си позволила да преповтарям неговите
приноси като учен и общественик.
Литературната наука в България е поставена на професионална основа
именно чрез безкомпромисния критичен поглед на Бончев, осъждащ
имитаторството и лековатото писане. Още през 70-те години на 19. век
той задава модерен тон в оценките си, включващ критисизъм, оспорване
на факти, творби и стилове, емоционална императивност – качества,
които едва в началото на 20. век се превръщат в тенденция в родната
литературна теория, критика и есеистика. В епохата на Нешо Бончев
великият ирландски драматург, поет и мислител Оскар Уайлд изказва
следните афоризми: „Критиката изисква безкрайно повече култура от
творчеството“ и „Целта на истинския критик е да се опита да опише
собственото си настроение, а не да се опитва да поправя чуждите
шедьоври“.
Това са жалони, до които и Нешо Бончев достига самостоятелно.
Благодарение на неговия висок критерий към изявите на първите ни
писатели, литературната наука ражда през 20. век такива фигури като д-
р Кръстьо Кръстев, Владимир Василев, академиците Михаил Арнаудов и
Петър Динеков.
Каква би трябвало да бъде ролята на съвременния анализатор, когато
става дума за толкова разнообразни жанрове и форми? Нека си
припомним формулировката на видния поет, преводач и есеист Атанас
Далчев. В средата на 20. век той пише във книгата си „Фрагменти“:
„Критикът не бива да има очите на влюбения: той трябва да е способен
да се възхищава, без да престане да вижда и различава недостатъците“.
Моята теза за ролята на литературния анализатор включва следните три
акцента: първо, критикът не трябва да е хейтър; второ, той би трябвало
да интерпретира достойнствата на текста, като влага интелектуална
енергия и лично отношение; трето, той трябва добросъвестно да постави
разглеждания автор в контекста на съвременния литературен процес.
Написала съм повече от 200 рецензии, литературни портрети и обзорни
статии за съвременни автори и тенденции. Четейки нова книга, винаги
търся златното зрънце.
За съжаление, новите поколения не се доверяват на професионално
критическо мнение. Масовите читатели се плъзгат по внушенията на
рекламните постове в интернет, по агресивната политика на силните
издатели, които налагат на книжния пазар определени автори. Отдавна в
България няма цензура, но няма и обективна оценка. Така се раждат
фалшиви стойности, за които още преди 70 години Ролан Барт написа, че
навлизаме в епохата „Писател без Литература“, защото езикът
престава да описва историческото и психическо битие на човека като
социално същество. И на нашия литературен небосклон се родиха подобни

писатели, които са по-скоро шоу-звезди от ТВ-екраните, отколкото
създатели на качествена проза и поезия. Редица автори извратиха
поетичното и го превърнаха в словесно каканижене или провокация с
обилие от ниски страсти – тези автори отблъскват читателя чрез един
антиезик, който е не само граматически, но и смислов нонсенс.
Определението „Изящно слово“ потъна в стремежа им да шокират
читателя, а не да го приобщят към високата култура. Тенденцията се
засили с появата на хиляди нови автори в социалните мрежи –
призванието „писател“ вече отдавна не съществува като достойна
позиция, глас и авторитет в обществото. Тази професионална титла
беше погълната от самообявилите се за писатели инфлуенсъри, блогъри,
влогъри и всякакъв тип „създатели на съдържание“ в интернет: тяхната
палитра е впечатляваща – от чисто битови изяви на жени, които
публично готвят или дават модни съвети, през всякакъв тип „мис“-ки,
фитнес-инструктори и „звезди за един ден“, до политически всезнайковци,
яхнали вълната на народното недоволство… Но всяка крайност рано или
късно ражда своя антипод. Защото читателят и зрителят не може да
бъде залъгван безкрайно с ерзац изкуство. Това важи с особена сила за
литературата. Тя не би могла да облича бутафорни дрехи, за да се влее в
кичозно шоу.
А какво му трябва всъщност на българския читател? Книги, които
просветляват и зареждат мисълта с плодотворни идеи, с екзистенциални
решения, с емоционални мигове, с родолюбиво самосъзнание, с
визионерство.
Благодаря на членовете на журито за присъдената ми авторитетна
награда на името на Нешо Бончев! Благодаря на общинското ръководство
и на цялата общественост в град Панагюрище за благородната мисия да
организират Бончевите празници и да връчват вече 17 пъти Националната
награда „Нешо Бончев“!“
Хронология на наградата:
Националната награда „Нешо Бончев“ се присъжда от 2009 г. от Община
Панагюрище и Министерство на културата за принос в съвременната
българска литературна критика като израз на обществено признание. През
годините лауреати са били проф. д.н. Ивайло Христов, Димитър Танев, проф.
д-р Петър Велчев, Благовеста Касабова, проф. д-р Симеон Янев, д-р Боян
Ангелов, Катя Зографова, проф. д-р Чавдар Добрев, акад. Иван Гранитски,
Панко Анчев. проф. д.ф.н. Симеон Хаджикосев, Георги Н. Николов,
Константин Еленков, проф. д.ф.н. Ваня Добрева и Димитър Бечев.
Финалът на Бончевите празници беше увенчан с изключително стойностен и
завладяващ емоциите на публиката спектакъл „О, писменехъ/За буквите…“,
дело на учениците от СУ „Нешо Бончев“, по сценарий и режисура на
преподавателя Нистор Хаинов. Публиката видя и чу посланията на два
паралелни свята: героите на славната ни история през вековете и
нелицеприятните персонажите на днешния ден.
Снимки: Николай Томов
На снимките:

1. Кметът на Община Панагюрище Желязко Гагов връчва на Анжела
Димчева Националната награда за литературна критика „Нешо
Бончев“.
2. От името на СУ „Нешо Бончев“ зам.- директор Снежина Машева
връчва цветя и подаръци на Анжела Димчева.
3. – 4. Моменти от спектакъла „О, писменехъ / За буквите…“ на
учениците на СУ „Нешо Бончев“.
4. Финал на спектакъла „О, писменехъ / За буквите…“