Изложба „Рисунки“, посветена на 85 години от рождението на художника
Куратор: Пламена Димитрова-Рачева
Изложбата в Музей-галерия „Анел“ с рисунки на известния български художник Атанас Яранов – „Рицарят на светещата линия“ – е посветена на 85 години от рождението му. Колекцията включва оригинални рисунки от различни периоди на неговото творчество, създадени още десетилетие преди 1985 г. – както в България, така и по време на творческия му престой във Франция. Тези рисунки се представят за първи път в изложба. Създадени като идейни наброски за бъдещи живописни произведения, те разкриват скрития творчески процес на художника – пространството, в което той е най-свободен да изрази вдъхновението си, своите размисли и пластически търсения.
Самите рисунки са като откъси от живота на автора, визуално разкриващи неговото ежедневие – понякога банално, понякога празнично и ритуално, а понякога – наивистично-фантазно. Те са автобиографични, документално свидетелстващи за времето, в което живя и работи, без да бъдат политически обвързани.
Рисунките на Атанас Яранов носят силата на изявен талант и индивидуален стил, ясно разпознаваемо постижение в съвременното българско изкуство – и не само. Художникът е носител на най-престижните награди за живопис: „Владимир Димитров-Майстора“ (1982), „Захари Зограф“ (1985), както и за декоративно-монументално изкуство – „Илия Петров“ (1979) и др. Рисунката заема важно място в цялостното му творчество, макар самият той рядко да я включва в изложби, тъй като я възприема като част от личното си пространство. В по-голямата си част тези рисунки са интровертни, извеждащи извън конкретната съвременност вечни екзистенциални теми за човека и неговия свят.
Видимо в съзерцание, линиите и щрихите следват ритъма на емоциите, трепета на сърцето, в едно откровение, близко до поезията и философията. Когато рисунката се прояви върху белия лист, идеята получава образ. Тогава художникът започва да я трансформира, да я премисля през очите си, търсейки най-точното ѝ изражение. Той екзистенциално я изследва в 1, 2 и 3 варианта – в образи, уловени в мрежата от щрихи: хора и птици, риби, раци, рапани, черепи на агнета и бикове, плодове, фигури край морския бряг. Те се носят в автономно, извоювано от космоса пространство.
За да не се загуби връзката между образ и слово, авторът прибавя надписи: например – „Проповед. Човек с птица“, „Плашило. Конструкция“, „На масата (варианти)“, където винаги присъства един чист нож; малки натюрморти с номерирани 12 варианта; сцени със „Завръщането на блудния син“ в 4 варианта; „1 Народна 2 борба 3“ в шест изображения на човек и агнец. Последователността в развитието на една тема и номерирането ѝ е логичен начин за творчески контрол и размишление върху всяка отделна вариация.
На пръв поглед традиционни, тези изображения напомнят на комикс – сцени, развиващи се в последователни кадри. По-късно откриваме техни съответствия в живописта на художника. Тогава пред нас се изправят – като родени от битката на Рицаря на светещата линия – живописни образи, понякога изплували от дълбоко кодирана родова и митологична памет за смисъла на живота. Те се възправят като могъщи великани в пространството на безвремието – магично възкресяващи духовни послания от Вечната книга. Напомнят ни за „Жертвоприношението на Авраам“, „Тайната вечеря“, борбата на Яков с ангела, стълбата на Яков, Христос с агнеца, „Грехопадението“; връщат ни назад с екзалтирания танц на кукерите към „Дионисиевите мистерии“.
Експресивната и монументално-декоративна трактовка на фигурите художникът постига според идеята и избора на техника: туш, перо, пастел, акварел, размит туш, флумастер, графит. Независимо от изразните средства, ръката на твореца Атанас Яранов е разпознаваема – заредена с енергия, с прецизна композиция, смели ракурси, чисти силуети и едрo обобщени форми. Смисловите акценти са в детайлите и атрибутите на изображението. Макар и лаконични като жест или обект, те сетивно отварят асоциативни и метафорични значения във въображението ни.
И така – магията се случва, защото нищо не е само това, което виждаме. Послеписът идва по-късно – когато затворим очи и ги отворим навътре, в спомена. Тогава разбираме, че художникът Атанас Яранов е като летописец, който сякаш разпъва животински кожи, за да ги превърне в пергамент, върху който да запише – с линии и форми, с думи – сакралните, вечни послания към човечеството. Такива, които да бъдат разбираеми за всички – във всеки следващ ден.
Хуманитарните му нагласи се визуализират в образни кодове, „изчертани“ с ясни линии, щрих и петна, напомнящи калиграфията и хералдиката в иконописта. Яранов застава пред нас със своето лице en gros – в светлина и сянка. Тънка бяла линия като аура отделя автопортрета му от фона и осветява чертите. Изобразява се в светлина и мрак, с нож, забит в съзнанието му – болезнено свидетелство за избора между добро и зло.
А Той – Рицарят на светещата линия – знае, че „очите виждат в светлината и са слепи в тъмнината“. Той знае, че мисията на твореца е да бъде носител на светлата духовна връзка с Твореца – връзка, която съединява времената и хората чрез мъдростта на изкуството.
Пламена Димитрова-Рачева
