Седмицата преди Великден е изпълнена с ритуални действия, които подновяват свързаността на човека с Христовото съзнание и ценностите, които то внася в обикновения живот. Днешният човек обаче отдавна е прекъснал връзката си със стародавните традиции, много от религиозните обреди и внушения днес са неразбираеми и се прилагат механично.
След десетилетия омаловажаване на религията, сега много от нас следват външните прояви на празника – боядисват яйца и ходят на служба, без да имат възможността да вникнат в дълбочината на огромното поле от възможности, които се отварят в тези свещени дни. Други, помнейки частично вярванията на своите предци, измислят нови ритуали, смесвайки християнство, езичество и нови течения.
Седем дни преди Възкресение символично преживяваме последните дни на Исус, ставайки съпричастни с мъките му и възприемайки неговите уроци и повели. Всички дни са наречени Велики, защото носят специални послания. През първия Христос изгонил търговците от храма, на следващия приканил хората да бъдат усърдни и да развиват своите таланти.
Поучил ги да творят добро чрез дар от сърце и отделяне от насъщния, а не чрез раздаване на излишък. На третия ден една грешница прахосала цял литър скъпоструващо миро, бързайки да помаже Исус. Според някои именно това „прахосничество“ е провокирало Юда към предателството.
Христос обаче има друго послание: че е необходимо да се отдаваме на Господа напълно, без остатък, без да скъпим сили и средства. Така стигаме до Велики четвъртък, ден за пречистване. Руснаците дори го наричат Чистият четвъртък, за да подчертаят времето за пълно обновяване на тялото и душата, отвътре и отвън. В петък се е случило разпъването и смъртта на Исус.
Тогава вярващите отиват на църква и преминават пълзешком под символичния покров на покойника – плащеницата. Това е така нареченото „минаване под масата“. Велика събота е време за последни приготовления за големия празник: Възкресението на Божия син – Великден.
Едно от основополагащите евангелски събития е Тайната вечеря. Същата нощ Исус умил краката на всеки от своите ученици, предавайки им най-ценния урок – за смирението. Какво е смирение?
Във всеки случай не е покорство, не е омаловажаване на собствената личност, не е принизяване и поставяне на по-ниско ниво от другите. Смирението – както посочва и самата дума, е влизане в състояние на мир, разбирателство със себе си. Въвеждане на собствената душа в спокойствие и хармония, в един абсолютен баланс с всичко наоколо.
Много духовни учители казват, че изворът на щастието е в самия човек. Само в своята същност можем да намерим причини за радост. Защото ако нашето щастие и покой зависят от външни обстоятелства, от заобикалящите ни, с всичките им мъки, болки и проблеми, естествено няма как да постигнем пълен вътрешен покой. Защото светът навън ври и кипи. Светът вътре в нас е такъв, какъвто ние сами го изградим. Колкото и да звучи просто, вероятно това е сред най-сложните уроци, които човек научава през земното си въплъщение.
Противодействащата сила е егото. Егото, което ни помага да вършим ежедневните си задачи, да обгрижваме нуждите на тялото си, да взаимодействаме с другите хора. Егото е необходимост, без която животът е невъзможен. Но пак то – егото, ни пречи да въведем в себе си хармония и спокойствие. То ни провокира да се състезаваме, да успяваме, да бъдем над, повече и по-добри от другите, то е анти-спокойствие, една вечна борба за място под слънцето.
Смирението е пътят, начинът да се постави юзда на егото и да се постигне чистото радостно съществуване, за което всеки човек – осъзнато или не, мечтае. Та, какво е смирение? Това е живот в мир и помирение с всички, включително със себе си. Да не укоряваш, да не съдиш, да прощаваш, разбирайки дълбочината на всичко, което се случва.
Да не изискваш перфектност, да не заклеймяваш заради грешките, които са част от човешкия път. Човек придобива познания и опит чрез грешките си и всеки – грешниците в библейски смисъл, са всъщност ученици, които чрез преживяванията си придобиват опит и се приближават към истинските ценности.
Ние не сме лоши по принцип, ние се учим чрез лошите си постъпки. В този смисъл, ценността на всеки човек – включително собствената ни личност, е несъмнена, а признаването на това се нарича смирение. Учителят Петър Дънов казва, че смирението е път към Бога. И е така, защото виждайки Божието присъствие в едно дишащо същество, ние разпознаваме още едно от хилядите лица и проявления на Бог.
Как да претворим смирението в един обикновен човешки ден? Това можем да направим ритуално на Велики четвъртък, повтаряйки прочутото „прекланяне“ на Исус пред неговите ученици, символично закодирано в умиването на краката им.
Днес ние няма да мием крака, нито да се прекланяме пред другите, а ще направим нещо още по-трудно – ще се преклоним пред самите себе си и ще въдворим мир във вътрешното си пространство.
Почти през цялата Страстна седмица е забранена домакинската работа. Това е така, тъй като християните отдават мислите си на посланията и символите от последните дни от живота на Христа. Велики четвъртък обаче е отреден за пълно почистване – на дома, тялото и душата. В този смисъл някои домашни дейности са разрешени, но не всички.
В този ден се почиства домът, приготвят се яйцата, замесват се козунаците, но с това се изчерпват така наречените „допустими“ дела. Народната традиция е изработила сложна система от вярвания и предупреждения, които да предпазват незнаещите от действия, които са неподходящи за този ден. Тези сентенции са се предавали като закони през поколенията, дори с риск да се откъснат от първоначалното си обяснение.
Така например чистенето е не само разрешено, но дори и задължително, но жените не бива да перат. Според една народна сентенция, ако жената пере на Велики четвъртък, както и ако простира пране, ще предизвика ураганни ветрове, дъжд и градушка.
За някогашната земеделска България природните бедствия са били най-голямата опасност, защото унищожената реколта е била равнозначна на гладна смърт. По тази причина са били изработени и редица други забрани: да не се обработват нивите и градините, да не се впряга за работа добитъка, да не се извършват различни ремонтни работи и поправки, а жените да не използват „свободното време“ за своя си работа като шиене и плетене.
Вярвало се е, че четвъртият по ред ден от Страстната седмица е време за цялостно почистване.
Причината е много проста – сам Юда не е успял да прости на себе си за стореното. Така, сред многопосочните уроци в тази история, стои и важната повеля човек да съумява да прощава и на другите хора, добри или лоши, и на себе си. Пренасяйки този завет в днешния си ден, на Велики четвъртък можем да направим ритуално изчистване от негативите, които сме натрупали. Негативи, насочени към всеки около нас и най-много към самите нас.
Изчистване на дома
Почистването на дома е както буквално действие с прахосмукачка (но не метла!!!) и вода, така и енергийно действие, което се осъществява с божествени енергии. Една от силните и действени енергии е Виолетовият пламък на Сен Жермен.
Той има свойството да пречиства и отстранява всички негативни натрупвания в помещенията. Ежедневните действия, посещенията, отношенията, кавгите и обсъждането на проблеми оставят своите отпечатъци в стаите, в които живеем. Най-затлачени с негативни отпечатъци са общите помещения – кухнята и хола.
Това е като правило, но ако някои съпрузи имат навика да „оправят“ проблемите помежду си насаме в спалнята, очевидно и там трябва да се почисти съвсем щателно от събралите се остатъци. Затова е добре, без да се мисли къде може да има и къде не негативна енергия, да се почисти целият дом. Започва се от най-отдалечения край спрямо входната врата. По правило това са спалните помещения. Мислено се изпълва стаята с виолетов пламък.
