„Възраждане“ и работодателите обсъдиха бизнес средата, Зелената сделка и европейските политики

Подкрепата за българския бизнес, необходимостта от по-свободна икономическа среда, но и съществени разминавания по ключови европейски политики бяха в основата на разговора между „Възраждане“ и работодателските организации на среща в Българската стопанска камара (БСК).

Тя се състоя на 23 март 2026 г., в сградата на БСК по покана на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР). В нея участваха председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов, както и народните представители и кандидати от „Възраждане“ за 52-ия парламент, Виктор Папазов, Георги Хрисимиров и Йордан Тодоров.

От страна на работодателските организации присъстваха председателят на УС на БСК Добри Митрев, заместник-председателите Мария Минчева и Станислав Попдончев, председателят на АИКБ Румен Радев, както и представители на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

„Възраждане“ съсредоточи разговора върху необходимостта от облекчаване на бизнес средата и подкрепа за българските производители.

Костадин Костадинов подчерта: „Възраждане“ е твърдо в подкрепа на българския бизнес за облекчаване на условията и средата, в които той работи, за да може българските предприемачи да произвеждат повече продукти, да плащат по-добре и така държавата да разполага с повече приходи, което несъмнено ще доведе до по-добро благосъстояние на хората“.

Той добави, че производителите трябва да разполагат с максимална свобода за развитие, а държавата трябва да създава условия, а не да налага ограничения.

Съвпадение беше открито по теми като данъчната и осигурителната стабилност и реформата в образованието. Участниците подчертаха, че сегашната система не дава добра подготовка на младите хора, респективно не им дава възможност за добра работа и успешна кариера, което пряко влияе върху икономическото развитие и пазара на труда.

Разминавания бяха отчетени по Зелената сделка, като работодателите настояха за рекалибриране на параметрите ѝ с оглед конкурентоспособността на индустрията и преразглеждане на сроковете и механизмите. От „Възраждане“ отговориха категорично, че са изцяло за отпадане на квоти и рестрикции или напълно за оттегляне от сделката: „Не е ясно кой, кога и с кого е сключил тази Зелена сделка“, каза Костадин Костадинов и подчерта, че тя създава ограничения пред българската икономика.

Различие се открои и по въпроса за присъединяването на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Докато работодателите считат членството за стратегическа цел, от „Възраждане“ се противопоставиха, аргументирайки се с изискванията за либерализиране на пазара на земя:  „Българската земя не е стока, с която да се търгува и спекулира!“, каза Костадин Костадинов.

Темата за финансирането по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) също беше обсъдена. „Възраждане“ изрази критика към поставянето на условия за отпускане на средства:

„За да ни се дадат пари, които ни се дължат, ни се налагат нови условия“, подчерта Костадин Костадинов и даде пример с ратификации и приемане на закони в последния ден дори на този парламент, които са против българската икономика. Те водят до спад на индустриалното производство и обедняване на хората.

„Трябва да се предоговори и договора с ЕС“, обобщи Костадин Костадинов.

Представителите на работодателските организации, включително Добри Митрев, акцентираха върху нуждата от намаляване на административната тежест – производителите и създателите на брутния вътрешен продукт трябва да разполагат с максимална свобода за развитие – бизнесът следва да бъде подкрепян, а не възпрепятстван, като се създадат условия за по-активна икономическа дейност.

 „Няма социална държава, която да е икономически слаба“, обобщи Добри Митев.

Костадин Костадинов заяви, че „Възраждане“ остава отворена за диалог и сътрудничество с бизнеса и работодателските организации, като подчерта, че те могат да разчитат на подкрепа и експертно взаимодействие.

Взаимната готовност за бъдещи разговори и съвместни действия по ключовите икономически теми оставиха възможност за продължаване на диалога. Двете страни установиха достатъчно общи виждания, които са добра основа за сътрудничество.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *