Галерия „Лоранъ“: Непознатата Жени Механджийска

За живота и творчеството на художничката има твърде малко данни. Известни са годините на раждането и смъртта й – 1927 – 1990, няколко нейни участия в Общи художествени изложби през 60-те и 70-те години и пленерните пътувания из Родопите през 60-те години с художничките Лика Янко, Костадинка Цветкова, Мими Веселинова, Ваня Дечева, Олга Вълнарова, Райна Вунчева и др. Била е съпруга на художника Димитър Механджийски ( 1915 – 1999 г. ). През втората половина на 70-те години на ХХ в. Жени Механджийска заминава за Париж. Иска да се завърне в България, но паспортът и е задържан от българското посолство и това не й позволява да пътува. Дали успява да се върне на родна земя, или остава в Париж до смъртта си, не ни е известно.
Настоящата колекция в галерия „Лоранъ“ е най-голямата известна към момента сбирка от картини на художничката. Държавният културен институт към МВнР притежава една нейна работа и две се намират в Художествена галерия „Димитър Добрович“, Сливен. Колекцията на „Лоранъ“ се състои от 30 маслени произведения и 2 акварела, изобразяващи сградата на Руската църква „Свети Николай“ в София.
Още на пръв поглед правят впечатление замахът и свободната четка на авторката. Силните контрасти, едрите и дръзки мазки издават силна емоционалност, пулсираща необуздана енергия на личност, за чиято индивидуалност днес можем само да гадаем.
В серия вероятно по-ранни творби още присъства фигуративност – Натюрморт, Морски пейзаж с къщи, Ваза с цветя… Мазките обаче са едри, рисунъкът – експресивен, тоновете – ярки и интензивни. Цветът е основно изразно средство, но колоритът често е условен, напомнящ за фовизма. Формите са издължени, налице е деформация.
Въпреки че изложените картини в галерия „Лоранъ“ не са датирани, допускаме, че повечето от тях са създадени през 60-те и 70-те години на ХХ век. По-зрелите творби на Механджийска също са предимно пейзажи. Тук обаче класическата представа за пейзаж е изоставена. Формите са обобщени и представляват цветни петна и линии, поставени често в контур. Детайлите са опростени до крайност. Яркият светъл цвят от по-ранните пейзажи е отстъпил място на по-тъмни, по-монохромни тонове. Природата и предметното са почти неузнаваеми, близки до абстракция. Експресията е силна. Линията – свободна, извита, често съзнателно разкривена. Чрез нея Жени Механджийска създава свои собствени форми, бегло напомнящи камък, хълм, дърво или река…Тя трансформира видимото чрез неин, специфичен изобразителен език, който се характеризира с динамизъм, напрегнат ритъм. В тази серия условно определени като по-късни творби, художничката сякаш открива себе си, формира стила си.
Творбите на Жени Механджийска са разнопосочни в пластическите търсения – от фовистични похвати, подчертана деформация, до импресионистични и пост импресионистични експерименти, всички белязани от силна експресивност.
С изложбата в галерия „Лоранъ“ името на Жени Механджийска излиза от забвение. Вярваме, че сериозното изследване на творчеството на художничката тепърва предстои.
Колекцията на галерията може да бъде видяна от 29 април до 27 май 2022 г.

Ани Венкова