Гюстав Флобер (на френски: Gustave Flaubert) е френски писател, един от водещите представители на литературния реализъм във Франция. Известен е най-вече с първия си публикуван роман, Мадам Бовари (1857), с кореспонденцията си и с грижливата си страст към своите стил и естетика. Прочутият писател на разкази Мопасан е протеже на Флобер.
Флобер се ражда на 12 декември 1821 г. в Руан в департамент Сен Маритим в Горна Нормандия, Северна Франция. Втори син на Ан Жустин Каролин (рождено име Флерио; 1793 – 1872) и Ахил Клеофас Флобер (1784 – 1846), директор и старши хирург на главната болница в Руан. Започва да пише от ранна възраст, според някои източници – осемгодишен.
Получава образованието си в Lycée Pierre Corneille (гимназия „Пиер Корней“) в Руан,[1] и се мести чак през 1840 г., когато заминава за Париж, за да учи право. В Париж той е среден студент и намира града за отблъскващ. Там си създава няколко запознанства, сред които с Виктор Юго. Към края на 1840 г. пътува за Пиренеите и Корсика. През 1846 г., след пристъп на епилепсия, напуска Париж и прекратява следването си.
Флобер избягва отлично неточното, абстрактно, неопределено и неподходящо изразяване и съзнателно се въздържа от клишета. В писмо до Жорж Санд казва, че прекарва времето си, „опитвайки да напише мелодични изречения, избягвайки съзвучия.“
Флобер вярва в принципа на намирането на „le mot juste“ („правилната дума“) и целенасочено си служи с него, като изхожда от идеята, че този принцип е ключов за постигането на качество в литературното изкуство. Следвайки го, на Флобер се налага да работи до изтощение, и то нерядко в потискаща самота. Известни са случаи, в които, когато е бил неудовлетворен от постигнатото, му е отнемало по една седмица, за да завърши една-единствена страница. В кореспонденцията си той описва това, като обяснява, че правилната проза всъщност не произтича спонтанно от него и че стилът му е постигнат по-скоро с много труд и редакции на написаното.
Този педантичен стил на писане става очевиден, когато се сравни написаното от Флобер през целия му живот с написаното от равните нему (например Балзак или Зола). Флобер публикува много по-малко, отколкото е тогавашната норма, и никога не успява да стигне ритъма по роман на година, който негови колеги често постигат през своите активни години. Уолтър Пейтър нарича Флобер „мъченик на стила“.
