Денят на народните будители е български официален празник – неприсъствен за всички учебни заведения. На този ден се чества делото на българските просветители, книжовници и революционери – първоначално на тези от времето на Българското възраждане, Освобождението и първите десетилетия след него (до 20-те години на ХХ век), по-късно (донякъде в съгласие с изначалната му идея) обсегът му се разширява и върху културни дейци и личности със съществен принос за възхода и запазването на народа въобще, включително и от предходни епохи, както и от по-ново време. Отбелязва се ежегодно с факелни шествия на 1 ноември в Република България. Празнува се официално от 1922 г., с прекъсване в периода 1945 – 1992 г.
Отдаването на почит към будителите датира още от времето, в което са живели или когато са получили признание. Духовното просвещение на българския народ дава тласък на националното осъзнаване, борбите за самостоятелно църковно и културно развитие и освободително движение по българските земи. Във вече освободена България народът, току-що отхвърлил османското владичество, съзнава подвига на възрожденските просветители и революционери и изпитва нужда от някакво по-значително отбелязване на техните заслуги.
Народното будителство се свързва с периода на т.нар. Ранно Възраждане , който съвпада с века на Просвещението и повечето от най-тачените народни будители са представители на тази част от българската история или близки техни ученици и следовници, но то обхваща и други хора, като редица обществени дейци, включително християнски светци, от предходните епохи, борци за народното добруване, във времената на Априлското въстание и Освобождението, творци и политически дейци, чиито дела са очертали културния възход на народа или се трудили за свободата му, в хода на целия следосвобожденски период.
