Експертите са идентифицирали най-големите рискове, пред които е изправено човечеството до края на века. Те са базирали изчисленията си на загубени години живот. Два от сценариите са апокалиптични
Какво ще държи човечеството напрегнато през следващите 75 години? Ядрена война, биологично оръжие, създадено с помощта на изкуствен интелект, изменението на климата – или може би високо кръвно налягане, алкохол и затлъстяване?
Това беше темата на подробен доклад за риска, представен от Комисията „Ланцет“ за глобалните заплахи за здравето през 21-ви век на Световната здравна среща на върха в Берлин. В него 35 експерти идентифицираха 17 заплахи за глобалното здраве – от катастрофи, унищожаващи цивилизацията, до коварни епидемии, пише Welt.
Най-драматичните открития се отнасят до два сценария, които комисията счита за екзистенциални: злонамереното използване на изкуствен интелект – например за разработване на биологични оръжия – и ядрен конфликт. Последният може да освободи достатъчно частици в атмосферата, за да блокира слънчевата светлина и да предизвика глад. Биологичните оръжия, задвижвани от изкуствен интелект, от своя страна биха могли да се окажат неконтролируеми.
Въпреки че вероятността и за двата сценария е ниска, тяхното случване има потенциал да унищожи човечеството до 2100 г. В съпътстваща редакционна статия в медицинското списание The Lancet това е формулирано по необичайно драстичен начин: мащабът на щетите би донесъл апокалипсис на човечеството. Подобен език в медицинската литература е изключителен – и пресметнат. Комисията иска да разтърси вземащите решения.
За да направят различните заплахи сравними, изследователите са използвали години живот, коригирани с инвалидност, или DALY: единица, която измерва колко години добро здраве са загубени поради заболяване или преждевременна смърт. В списъка са включени само рискове, които струват особено голям брой здравословни години живот, но за които съществуват и реалистични решения.
Освен екстремните сценарии, големите катастрофални заплахи, всяка от които ще доведе до загуба на повече от един милиард години здравословен живот до 2100 г., включват: замърсяване на въздуха, устойчиви на антибиотици микроби, недохранване на децата, изменение на климата, конвенционални войни, намаляваща помощ за развитие, злоупотреба с алкохол, високо кръвно налягане, неравенство в доходите, липса на образование, пандемии, затлъстяване, лошо психично здраве, тютюнопушене и нездравословно стареене.
Особено поразително е, че комисията изрично класифицира оттеглянето на богатите страни от финансиране на здравеопазването като катастрофален риск. САЩ и Обединеното кралство наскоро драстично намалиха разходите си. Според доклада, сривът на финансирането на здравеопазването може да доведе до загуба на до 1,5 милиарда здравословни години живот до 2100 г. – почти 70 процента от тях в Субсахарска Африка.
В страните с ниски доходи продължителността на здравословния живот се намалява главно поради липса на образование, инфекциозни заболявания и хранителни дефицити. В по-богатите страни преобладават незаразните заболявания и рисковите фактори: затлъстяване, психични заболявания, консумация на алкохол и употреба на тютюн. Това, което на пръв поглед изглежда като проблем с начина на живот, се оказва обществена заплаха с огромен брой загубени години живот.
Авторите пишат, че пандемията от COVID-19, ескалиращите конфликти и възходът на мощни модели с изкуствен интелект показват колко бързо може да се срине стабилността. Правителствата трябва да мислят дългосрочно и да минимизират рисковете – вместо да действат само по време на криза.
Кристофър Мъри, съпредседател на комисията, заяви пред „Гардиън“: „Първоначално смятахме, че има три основни заплахи – конфликти, климат, пандемии. Всъщност има много повече и правителствата трябва сериозно да инвестират в предвиждане, превенция и готовност.“
