Зашеметяващо откритие край Рим: Древен басейн разкрива тайните на Габии

Археолози направиха зашеметяващо откритие само на 17 км от Рим – останките от огромен басейн, облицован с камъни.

Той е открит в центъра на древния римски град Габии и е частично издълбан директно в скалната основа, според The Sun. Басейнът е датиран от 250 г. пр.н.е. и според археолозите е един от най-ранните примери за „римска монументална архитектура“, която не е храм или градска стена. Image

„Това откритие ни предлага рядък поглед върху това как древните римляни са експериментирали с градското планиране. Местоположението му – в центъра на града, близо до главно кръстовище – предполага, че е бил монументален басейн, който е бил част от градския форум или сърцето на обществения живот в римските градове“, каза ръководителят на проекта, професор Марчело Могета. Той обясни, че Габии е бил могъщ съсед на Рим. Градът е бил обитаван за първи път в ранната желязна епоха.

Оригиналните улици и основите на градските сгради са необичайно добре запазени. В публикацията се добавя, че археолозите също са забелязали „озадачаваща аномалия“ близо до басейна. Те предполагат, че може да става въпрос за голяма и важна сграда, като например храм. „Ако е храм, това би могло да ни помогне да обясним някои от артефактите, които вече сме открили в изоставените нива на басейна“, обясни Могета.

Ръководителят на проекта сподели, че могат да бъдат открити и непокътнати съдове, лампи, бутилки от парфюми и чаши с необичайни надписи. Те ще разкрият повече за живота на хората в град Габии.

Преди това учените са открили съставките на соса гарум, любим както на богатите, така и на бедните римляни. Той е бил добавян към всичко – към месо, зеленчуци, вино, а понякога дори към десерти. Римляните са оставили множество писмени споменавания за гарум, а археолозите са открили множество места, където се е произвеждал, но точният състав на соса остава загадка. В крайна сметка изследователите са идентифицирали основната съставка на соса – европейската сардина. Въпреки това, гарумът може да е включвал и други видове, като херинга, аншоа, скумрия и мерланг.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *