Златю Бояджиев е роден на 22 октомври 1903 г. в Брезово – 2 февруари 1976 г. в Пловдив. Завършва живопис в Художествената академия в София при проф. Цено Тодоров с Васил Бараков, към които се присъединява Давид Перец и образуват легендарната група „Бараците“.
Неговото творчество обхваща два основни периода, разделени от 1951 г., когато получава тежък инсулт и се парализира дясната му половина. След няколко години започва да рисува с лявата ръка[1]. Първият период се отличава с неокласически маниер при композирането на сцени със сюжети от селския бит. При втория период стилът на художника се променя коренно по посока на гротесковата образност, включването на десетки фигури в композициите и експресивна цветност[2]. Организира самостоятелни изложби в София и Пловдив.
Народен художник. Герой на социалистическия труд. Носител на наградата на Съюза на българските художници „Владимир Димитров – Майстора“.
Представяме ви две от картините на бележития художник, които са собственост на:
