Фосилизирани зъби от североизточна Етиопия, на възраст близо три милиона години, разкриват, че два различни човешки предшественика са съжителствали рамо до рамо – откритие, което преобръща представите ни за еволюцията и подсказва за непознат досега вид.
Откритието променя разбирането ни за сложната мрежа на човешката еволюция. Между 2018 и 2020 г. изследователите откриват десет зъба, принадлежащи към рода Australopithecus, древен човешки роднина. Други три зъба, намерени още през 2015 г., са от рода Homo, към който принадлежим и ние – Homo sapiens.
Досега се смяташе, че Homo се е появил едва след изчезването на австралопитеците. Новите находки обаче показват, че двата рода са били съвременници. Австралопитеците са ходели изправени като нас, но са имали по-малки мозъци, близки по размер до тези на маймуните. Появата на Homo с по-голям мозък често се възприема като „следващото стъпало“ към модерния човек. Откритието в Етиопия обаче доказва, че еволюцията не е проста права линия, а по-скоро разклонено дърво.
„Това изследване показва, че представата ни за еволюцията – от маймуна към неандерталец и после към съвременен човек – е неточна. Еволюцията не работи така“, казва съавторът на проучването проф. Кей Рийд от Държавния университет на Аризона. „Имаме два вида, които живеят заедно. Някои изчезват, други оцеляват – процесът е много по-сложен.“
Рийд е съдиректор на проекта Ledi-Geraru, който от 2002 г. търси най-ранните следи от Homo. Именно неговият екип през 2015 г. съобщи за най-старата известна челюст на представител на този род – на възраст 2,8 милиона години. Паралелно учените търсеха доказателства и за Australopithecus afarensis, чийто най-известен представител е Луси – женска, висока около метър, открита през 1974 г. Нейният скелет показа, че предците ни са ходели изправени още преди 3,2 милиона години.
Сега новите зъби на австралопитека не съвпадат нито с Australopithecus afarensis, нито с друг известен вид като Australopithecus garhi. Това навежда учените на мисълта, че става дума за нов, непознат досега вид австралопитек, който е живял едновременно с ранните представители на Homo.
„След като открихме зъбите на Homo, смятахме, че това е всичко. А после намерихме и зъби на австралопитек. Това още веднъж доказва, че еволюцията не е праволинейна – имало е видове, които са изчезнали, други са се адаптирали по-добре, а някои дори са се смесвали с нас, както знаем за неандерталците“, казва Рийд.
Земята разкрива тайните си
Зъбите са открити в региона Афар – ключова зона за палеонтолозите, където земните пластове „разкриват“ историята си благодарение на активните тектонични разломи.
„Континентът буквално се разтваря тук, което създава условия за вулканична дейност и разкриване на древни седименти“, обяснява проф. Кристофър Кампизано от Института за човешки произход в Аризона.
Благодарение на вулканичната пепел с кристали от фелдшпат, учените могат да датират пластовете, в които са намерени вкаменелостите. Така новите зъби са датирани на 2,63 милиона години за австралопитека и между 2,59 и 2,78 милиона години за Homo. Въпреки това учените остават предпазливи – за да се определи видът със сигурност, са нужни още находки.
„Знаем как изглеждат зъбите и челюстта на най-ранния Homo, но не и друго. Това прави всяка нова находка критично важна“, обяснява д-р Брайън Вилмоаре от Университета на Невада, водещ автор на проучването.
Как са съжителствали различни видове?
По време на това съжителство климатът в Афар е бил различен от днешния. Имало е кратки влажни сезони и сухи пасища с малко дървета. Вкаменелости на животни като жирафи подсказват, че ресурсите са били ограничени.
„Опитваме се да разберем дали Homo и Australopithecus са се хранели с едни и същи растения или са използвали различни ресурси“, казва Рийд. Анализът на изотопи и микроскопични следи по зъбите може да даде отговор. Учените се надяват също да разберат кой е изработил каменните оръдия на труда, открити в района.
„Всяка нова находка е само парче от пъзела. Нужни са още вкаменелости, за да разберем какво се е случило с нашите предци. Но самият факт, че ние сме оцелелите, вече е част от отговора“, заключава Рийд.
