Вкомедията „Ти гониш!” от 2018 г. група приятели от детството поддържат необичайна връзка в продължение на 30 години: играят любимата си игра на гоненица, независимо дали са на сватба, в заседателна зала или на посещение в болница. Това е абсурдно и трогателно едновременно. Но истинската мъдрост се крие в репликата, която се повтаря през целия филм: „Не спираме да играем, защото остаряваме; остаряваме, защото спираме да играем“.
Този цитат не е просто носталгично чувство. Той е преосмисляне на самото състояние на остаряването. Ами ако ерозията на радостта, любопитството и спонтанността е това, което ни състарява – не изтичането на времето, а загубата на лекота?
„В работата си с лидери и екипи съм наблюдавал, че когато се откажем от играта, губим не само лекотата, но и достъпа до устойчивост и креативност. А в днешната работна среда това е цена, която не можем да си позволим”, пише в свой материал за Fast Company Тони Мартинети, обучител на бизнес лидери и автор на бестселърите „Изкачване на правилната планина: Навигиране в пътуването към вдъхновен живот“ и „Уроци край огъня за лидери: Как разкриването на нашето минало може да ни тласне напред“.
