Иису̀с (Ису̀с) Христо̀с[4] (на старогръцки: Ἰησοῦς от еврейското יְהוֹשֻׁעַ, Йешуа, или по-точно староарамейското ܝܫܘܥ, Йешуа – „Йехова е спасение“, Χριστός от еврейското מָשִׁיחַ, Машиах, и староарамейското ܡܫܝܚܐ, Мешия, „помазаният“), наричан още Иисус от Назарет, е основоположник и централна историческа личност в християнството, както и една от най-влиятелните фигури в човешката история.[5]
Христос е считан от повечето християнски изповедания за въплъщение на второто от лицата на Светата Троица – Бог Син. Те приемат, че Бог Отец е Отец на Иисус Христос. Християните вярват също, че Иисус Христос е Месията, предсказан в Стария завет и дошъл да изкупи греховете на човечеството. Християнството изповядва още, че Иисус е бил роден от девица, Дева Мария (Св. Богородица), бил е осъден, разпънат на кръст и сложен в гробница, [6] но на третия ден от смъртта си е възкръснал и се е възнесъл в рая, където седи отдясно на Отца до деня на Второто пришествие. Наред с това се вярва, че е извършил редица чудеса, изпълнявайки библейските пророчества. В исляма Иисус е познат като Иса (на арабски: يسوع) и е един от най-обичаните и важни пророци, носител на божествените писания и Месия. Макар да приемат непорочното зачатие мюсюлманите не вярват в разпъването и божествения произход на Иисус Христос. Според исляма Иса е възнесен жив на небето[7].
Основен източник на сведения за живота и учението на Христос са четирите канонични евангелия на Новия завет: от Матей, Марк, Лука и Йоан. Някои библейски изследователи и историци са единодушни, че Иисус е юдейски проповедник от Галилея, считан за лечител, кръстен от Йоан Кръстител, обвинен за противодържавна дейност срещу Римската империя и по заповед на римския прокуратор Пилат Понтийски осъден на смърт чрез разпъване на кръст.[8][9][10] Тъй като евангелията не са написани непосредствено след смъртта на Иисус, а между 40 – 60 години след смъртта му, някои учени поставят под въпрос автентичността им.[11][12]
