Случвало ли ви се е да се замислите колко храна изхвърляте от хладилника си?
За повечето хора отговорът едва ли е положителен предвид забързаното ежедневие и нуждата да пазаруваме още и още, привлечени от консуматорските стереотипи на обществото ни.
От Българската хранителна банка обаче имат сериозен отговор на този въпрос.
По последни данни на Евростат, милиони тонове храна в целия ЕС се превръщат в отпадък всяка година, а у нас – всеки изхвърля средно 93 кг годишно на фона на над 1,3 милиона българи под линията на бедност, които нямат равен достъп до храна и възможност за редовно хранене по три пъти на ден.
Изчислено в пари, това се равнява на над 520 лева, а на ниво домакинство – над една средна работна заплата.
Стряскащата статистика беше оповестена на 16 октомври – Световен ден на прехраната, обявен от Световната организация по земеделие и прехрана. В България той се отбелязва официално от 2006 г.
„Ако целта ни като цивилизация е до 2030 г. на планетата да има нулев глад, крайният срок от 6 години е твърде далеч от нея“, коментира Цанка Миланова, изпълнителен директор на Българската хранителна банка.
Само през 2024 г. 733 милиона души по света страдат от недохранване, а на фона на конфликтите в Ливан и Газа, над 2,8 млрд. души изпитват тежък недостиг на храна и системен глад. В Европа броят им е над 42 милиона и макар че целта на ЕК е до 2030 г. размерът на изхвърлените храни да намалее с 50%, данните сочат точно обратната тенденция.
За 2022 г. на всеки европеец се падат средно 132 кг изхвърлена храна, докато през 2020 г. цифрата е била с 5 кг по-малко.

Стряскащата статистика беше оповестена на 16 октомври – Световен ден на прехраната, обявен от Световната организация по земеделие и прехрана. В България той се отбелязва официално от 2006 г.
„Ако целта ни като цивилизация е до 2030 г. на планетата да има нулев глад, крайният срок от 6 години е твърде далеч от нея“, коментира Цанка Миланова, изпълнителен директор на Българската хранителна банка.
Само през 2024 г. 733 милиона души по света страдат от недохранване, а на фона на конфликтите в Ливан и Газа, над 2,8 млрд. души изпитват тежък недостиг на храна и системен глад. В Европа броят им е над 42 милиона и макар че целта на ЕК е до 2030 г. размерът на изхвърлените храни да намалее с 50%, данните сочат точно обратната тенденция.
За 2022 г. на всеки европеец се падат средно 132 кг изхвърлена храна, докато през 2020 г. цифрата е била с 5 кг по-малко.
Ситуацията у нас не е по-различна – през 2022 г. са генерирани над 614 000 000 кг хранителни отпадъци, чиято годишна стойност се оценява на над 1,8 млрд. лв.
В средата на хранителната индустрия все още се разхищават над 347 700 000 кг годишно, докато домакинствата генерират над 267 000 000 кг хранителен отпадък.
„Поставени в социален контекст, данните будят тревога. Докато около 10% от храната, която се предлага на потребителите от ЕС, се изхвърля, повече от 42 млн. души в общността не могат редовно да си позволят качествено и пълноценно хранене“, допълва Миланова.
В края на ноември за поредна година Българската хранителна банка и търговската верига ще проведат кампанията „Килограм доброта“, а компанията ще удвои дарените от клиентите храни.
Очаква се общият принос да надхвърли 10 тона годни хранителни продукти, които ще достигнат до хора от уязвимите социални групи.
„Килограм доброта“ за набиране на храни с по-дълъг срок на годност ще се проведе на 30 ноември и 1 декември 2024 г.

