На 17 август 1876 г. френският писател и политик Виктор Юго произнася силно осъдителна реч пред парламента на Франция в отговор на жестокостите, извършени при потушаването на Априлското въстание в България. Тази реч е част от неговата активна обществена позиция срещу потисничеството и несправедливостта, независимо от географския контекст.
- Контекст на събитията
Априлското въстание, избухнало през април 1876 г. в османска България, е жестоко потушено от турските власти. Доклади на чуждестранни журналисти, като британския кореспондент Джанюариъс Макгахан, разкриват ужасяващи сцени на насилие и убийства, включително в Батак, където хиляди българи са избити, обезглавени или изгорени живи. Тези описания предизвикват международен отзвук и мобилизират европейската общественост срещу османската репресия.
- Речта
На 17 август 1876 г. Виктор Юго произнася реч в парламента на Франция, в която осъжда турските зверства в България. Тя е публикувана на 30 август 1876 година във вестник „Рапел“ и е озаглавена „За Сърбия“. Там обаче се описват събитията от клането в Батак, а в следващите дни редица издания посочват, че е допусната фактологическа грешка.
„Става необходимо да привлечем вниманието на европейските правителства върху един толкова малък факт, който както изглежда правителствата не забелязват въобще. Ето го този факт: убиват един народ. Къде? В Европа. Има ли свидетели този факт? Един свидетел, целият свят. Виждат ли го правителствата? Не.
Нациите имат над тях нещо, което е под тях – правителствата. На моменти, това противоречие избухва: цивилизацията е в народите, варварщината е в правителствата. Желана ли е тази варварщина? Не, тя е просто професионална. Това, което знае човешкият род, правителствата не знаят. То се дължи на това, че правителствата поради късогледство не виждат нищо друго освен правото на държавата. Човешкият род гледа с друго око – съвестта.
Ще учудим европейските правителства, съобщавайки им едно нещо, това, че престъпленията са престъпления, това, че по-малко е позволено на едно правителство, отколкото на един индивид да бъде убиец, това, че Европа е солидарна, че всичко, което се прави в Европа, е правено от Европа, че ако съществува едно озверено правителство, то трябва да бъде третирано като диво животно. Това, че в часа, който е съвсем близо до нас, пред очите ни се избиват, опожаряват, грабят, изтребват, колят бащите и майките, продават се малките момичета и момчета, съвсем малките деца и се разсичат на две, с един удар на сабята. Изгарят се семейства в къщите им. Например, този град Балак (Батак) е смален за няколко часа, от 9 хил. жители на триста.
Гробищата са претрупани с повече трупове, отколкото могат да се погребат, така че мъртвите разнасят чумата върху живите, които са изпратени в кланицата. Това е добре дошло! Казваме на европейските правителства, че бременните жени се отварят, за да бъдат убити децата в утробата им. На обществените места има купища от скелети на жени, имащи следи от изкормване, кучетата гризат по улиците черепите на млади, насилени момичета. Всичко това е ужасно. Достатъчен би бил един жест от страна на европейските правителства, за да го възпрепятстват. Диваците, които извършват тези злодеяния, са ужасни, а цивилизованите, които ги оставят да действат, са страхливци“.
