Всъветско време западните анализатори внимателно разглеждаха видеозаписи от държавни събития – като военните паради на Червения площад – в опит да разчетат повече за йерархията в Кремъл.
Кой стои най-близо до лидера? Какво издава езикът на тялото? Кои служители са в милост и кои са изпаднали в немилост? В известен смисъл, днес нещата не са се променили особено, анализира Sky News.
Кадрите, които съвременните „кремлолози“ анализират сега, са от знаковото заседание на Съвета за сигурност на Русия в сряда, когато Владимир Путин нареди на висшите си служители да подготвят предложения за възможен ядрен опит.
Това беше важен момент – не такъв, който би трябвало да пропусне доверен лейтенант. И все пак Сергей Лавров, дългогодишният министър на външните работи на Русия, подозрително отсъстваше. Той беше единственият постоянен член на Съвета, който не присъства.
Според руския бизнес всекидневник „Комерсант“, отсъствието му е било „координирано“. Само този факт би бил достатъчен, за да породи въпроси. Но в комбинация с решението по-млад служител да оглави руската делегация на предстоящата среща на върха на Г-20 – роля, която Лавров традиционно изпълняваше – спекулациите се засилиха: дали Москва не е отстранила най-висшия си дипломат?
Въпросът доби такава популярност, че Кремъл беше принуден официално да го отрече. Но това не спря слуховете, че Лавров е изгубил доверието на президента. Говори се за нарастващ разрив между двамата още от миналия месец, когато Доналд Тръмп отмени планираната среща на върха с Путин в Будапеща – след телефонен разговор между Лавров и американския държавен секретар Марко Рубио.
Според „Файненшъл таймс“, именно безкомпромисната позиция на Лавров е накарала Белия дом да замрази срещата.
Разговорите, които проведох с дипломатически източници по онова време, разкриха убеждението, че Лавров или е пропуснал детайли от плана, или умишлено е отклонил нещата от сценария. Независимо дали става дума за грешка или за преднамерен ход, неговата дипломация – или липсата ѝ – провали срещата и вероятно забави сближаването между САЩ и Русия.
Това, естествено, би разгневило Путин, който е нетърпелив да възстанови диалога с Вашингтон не само по темата за Украйна, но и по въпроси като контрола върху ядрените оръжия.
По-важното е, че случилото се накара руския президент да изглежда слаб – неспособен да държи под контрол собствения си външен министър. А Путин не е човек, който понася да бъде подкопаван.
Футболните фенове добре познават златното правило на сър Алекс Фъргюсън за управлението: „Никога не позволявай на играч да стане по-голям от клуба.“ Путин действа по сходен начин – лоялността се цени изключително високо. Ако Лавров наистина е бил отстранен, това би било повратен момент.
75-годишният дипломат е лицето на руската външна политика повече от две десетилетия и фактически е дясната ръка на Путин през по-голямата част от неговото управление.
Известен със своя груб стил и язвителни критики, Лавров е и откровен поддръжник на руската инвазия в Украйна.
На срещата на върха между Путин и Тръмп в Аляска той се появи с пуловер, украсен с инициалите „CCCP“ – руските букви за СССР. Посланието беше ясно: Украйна все още принадлежи на Москва.
Това беше типично за дипломат от неговата категория – човек, който никога не се колебае. Но дали този безкомпромисен подход най-сетне не му изигра лоша шега?
