На 14 и 15 август 1943 г., в разгара на Втората световна война, българският цар Борис III пристига в немската Главна квартира, за да се срещне с Адолф Хитлер. Това е напрегнато време – фронтовете се обръщат срещу Райха, Италия е пред капитулация, а съюзниците напредват в Средиземноморието. Германия е решена да укрепи контрола си на Балканите и търси помощ от своите съюзници.
- Балканите – ключ към южния фланг на Райха
След падането на режима на Мусолини, германците са изправени пред спешната нужда да запълнят военния вакуум в Албания и части от Гърция. На дневен ред е предложението – или по-скоро искането – България да изпрати две дивизии, които да заменят изтеглящите се италиански войски.
Борис III до този момент успява да пази страната от пряко участие в бойни действия на Източния фронт и да ограничи ангажиментите ѝ само до окупацията на територии в съседните Югославия и Гърция. Но този път Хитлер иска повече.
- Сблъсък на позиции
Германските архиви описват срещата като дълга и емоционално напрегната. Хитлер говори за „необходимостта от жертви“ и „дълга на верните съюзници“. Цар Борис, спокоен, но твърд, обяснява, че българската армия е вече разтегната по фронта на окупираните територии, че изпращането на нови войски би създало вътрешно напрежение и дори риск от недоволство в армията и обществото.
Съществуват свидетелства, че по време на разговора Борис намеква и за нежеланието на българския народ да воюва далеч от родината, особено в чужди територии, които не се считат за български.
Въпреки различията, срещата преминава без открит конфликт. Хитлер, който ценял Борис за лоялността му в предишни въпроси, вероятно е бил раздразнен, но разбира, че насилствено въвличане на България би имало политическа цена. Според някои източници, Фюрерът се опитва да използва личното си влияние, припомняйки предишните „услуги“ на Германия към България.
- Съдбоносен край
Това е последната среща между двамата. Само десет дни по-късно, на 28 август 1943 г., цар Борис III умира при загадъчни обстоятелства. Официалната версия говори за сърдечна недостатъчност, но в историческите среди не стихват спекулациите за отравяне – било от германска страна заради отказа му да изпълни искането, било от съюзнически агенти, желаещи да променят българската външна политика.
