Предложиха 9% ДДС за българските храни

Слагат специални етикети за родната продукция в магазините

Представиха 28 мерки на премиера

Забрана на фалшивото сирене поискаха производители

Ставката на ДДС да бъде намалена от 20% на 9% за храни, произведени и преработени в България, при които основната съставка е българска суровина с доказан произход. Това е една от общо 28 мерки за справяне с растящите цени на храните, поискани от Асоциация на земеделските производители в България на среща с премиера Андрей Гюров.

ДДС да бъде намален на 5% за био храни, произведени и преработени в България, при които основната съставка е българска биосертифицирана суровина с доказан произход, предлагат от бранша. Идеята е по-ниските ставки на ДДС да бъдат прилагани временно за срок от 36 месеца, след което да бъде направена оценка на ефекта с възможност за превръщане на тези ставки в постоянна мярка.

Забрана на имитиращите продукти е друго предложение на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ). Пълно премахване на растителните мазнини в млечния и месния сектор има за цел защита на здравето на населението и справяне с нелоялната конкуренция. От бранша настояват и за ясна разпознаваемост на българските храни. За целта трябва да бъде приета ясна дефиниция на “български продукт”, с точни критерии за произход и вложени суровини. След това върху храните да бъде поставяно ясно обозначение, че продуктът е 100% произведен от българска суровина. Земеделските производители искат да бъде стартирана и информационна кампания “Изберете българското” в партньорство с браншовите организации.

По-добра проследимост на произхода на храните чрез етикетите, искат още от бранша. Необходимо е задължително и ясно обозначаване на произхода, както и на ключови данни за съхранение и размразяване при животински продукти, влаганите суровини (особено при млечните продукти и меда), така че потребителят да разполага с пълна и разбираема информация.

Българските производители от районите в близост до училищата да имат приоритет в схемите за училищна храна, искат още от бранша. В практиката на ЕС късите вериги на доставки се подкрепят като модел с минимален брой посредници между производителя и крайния потребител. Разширяването на възможностите за директни продажби от самите ферми е една от предложените мерки, които целят по-добра позиция на стопаните на пазара.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *