Споделяте ли мисълта,
че сме народ без идеали
и смучем хиляди лета
Света, без нищо да сме дали?
И че с мърляшки интерес
присламчваме се към благата
и с mutluluk * и happiness *
все някак си гласим нещата?
Къде е светлата искра,
разпалваща и вдъхновяща,
която думата добра
напред към бъдното препраща?
Защо напитката горчи
и спомен скъп сега бледнее?
Защо в невиждащи очи
с труд сътвореното пустее?
Защото някой е излял
във виното утайка сива
и вписал в новия скрижал
нахално песен нечестива.
Но стига! Искам чистота!
Омръзнаха ми всички гниди!
Да се пречистим и Света
с преценка вярна да ни види!
Динко Димитров
17.III.2025
* Щастие на турски и английски.
