Ричард I, Лъвското сърце за мъжка любов

Автор: Румен Михайлов

Брат му Жан спасява английското кралство от упадък и осигурява наследство за трона

Рицарят на рицарите бил женен, имал любовници, но обичал френския крал Филип II

Така пишат не един и двама историци, като сред тях се откроява британският учен Джон Харви

Митът за него продължава да се разнася през вековете, като доста време след кончината на героя от кръстоносните походи към ореола му на безстрашен рицар е прибавен и паметния прякор “Лъвското сърце”

За разлика от френските крале, английските са нямали фаворитки, но това въобще не означава, че те са обичали жените по-малко. Просто не са имали нуждата, необходимостта или смелостта да превръщат поредната си любовница в институция, която в определени моменти да бъде за тях нещо повече от съпруга, не само в леглото, но също така в кралския двор и управлението на държавата.

Според историците на Острова, за английските крале техните метреси са били конкубинки, тоест наложници или жени, които живеят с владетеля като съпруги, но без сключен брак. И обратно на кралете Отсам Ламанша, английските много рядко се впускали в авантюри с омъжени жени, като са предпочитали незадомени девойки, а ако можело те да бъдат девствени – още по-добре. И раждали тези английски моми на поразия челяд на похотливците с корона, естествено докато те си падали по тях, а после се примирявали със съдбата си на отхвърлени любими и били замествани с нови конкубинки.

Рицарят на рицарите, смелият воин, защитникът на християнската вяра, самоотверженият в битка английски крал – Ричард I, става легенда още приживе. Той е героят на Третия кръстоносен поход от 1189 до 1192 г., нищо, че във войната за Освобождаването на завладените от мюсюлмани Свети земи участват още двама велики европейски владетели – френският крал Филип II Август и владетелят на Свещената римска империя Фридрих I Барбароса.

Песни се пеят и поеми се рецитират не само в Англия за храброста и решителноста на Ричард I, при това не само в неговата родина, но навсякъде в някогашния свят. Митът за него продължава да се разнася през вековете, като доста време след кончината на героя от кръстоносните походи към ореола му на безстрашен рицар е прибавен и паметния прякор “Лъвското сърце”.

Разбира се, има и недоволни от него британски историци, които го обвиняват, че бил съсъпал Англия, че обременявал поданиците си с данъци, за да финансира своите войни, че гледал на короната не като на държавническа отговорност, а като на средство за трупането във война на колкото се може повече слава. В мюсюлманския свят и Близкия изток Ричард I пък остава като символ на кръстоносното варварство, но не за неговите геройства на бойното поле би трябвало да става дума на тези страници, а за креватните му подвизи с отбрани хубавици.

За съжаление след прочитането на доста интернет-публикации и на десетки енциклопедични страници, редящият тези редове не откри конкретни негови чаршафни юначества със знойни красавици, каквито историята приписва например на таткото Хенри II. По простата причина, че изглежда “Лъвското” му на бойното поле сърце, в леглото е било котешко, отворено преди всичко за мъжка любов и за ласки от ръце с мощни бицепси. Така пишат не един и двама историци, като сред тях се откроява британският учен Джон Харви, който през 1948 г. твърди черно на бяло, че Ричард I e бил хомосексуалист.

Изабела Ангулемска

Като неговата най-голяма и дългогодишна тръпка бил не кой да е, а френският крал Филип II Август, с когото се познавали от деца, карали заедно юношеството, а после се били рамо до рамо за освобождаването на Светите земи. За известния историк на Обединеното кралство Джон Гилингам, който е и биограф на Ричард “Лъвското сърце”, идеята за него като за крал-хомосексуалист била лансирана в началото на ХХ-ти век и се основавала на “анахронични интерпретации” на известните факти, но в края на краищата заключава, че за сексуалността на Ричард I не можело да се каже нищо със сигурност.

Историкът Уилям Е. Бъргуинкъл посочва от друга страна, че не съществуват “официални доказателства” за отдадеността му на еднополовата любов, въпреки че подкрепя това твърдение. Интересни са достигналите до наши дни сведения на хроникьори от XII-ти век и по-специално на Бенедикт от Питърбъро, който говори за “любов” между двамата млади мъже – Ричард и Филип Август, като подчертава, че двамата са “споделяли” едно и също легло. Във всеки случай съвременниците на “Лъвското сърце” го приемали за хетеросексуален – така смятат специализираните в историята на средните векове Жан Флори и Мартин Аурел, които не са много ентусиазирани от тезата за крал-гей.

За тях приказките, че между двамата крале имало “нежна връзка”, произтичало от прекалено “модерно” тълкуване на термина “любов”. Те добавят, че яденето от една и съща чиния и спането в едно и също легло, както разказва Роджър от Ховеден през 1187 г., “тогава те не са имали чувствената конотация, която човек би могъл да открие в тях днес”. Намират се също така английски пуритани, които пишат, че връзката на двамата крале била изключително политическа демонстрация на взаимно доверие и доказателство за стратегически съюз, за “военен пакт”, а не секс авантюра.

Крал Джон и неговите пет деца от Изабел

Ама носи се и мълва, според която бащата на Чичард I – кралят Хенри II, за чиито креватни подвизи стана дума миналата събота, знаел за половите предпочитания на сина си и за това таткото бил вкарал в чаршафите си обещаната му за съпруга френска принцеса Алис. Тя била заведена в английския двор съвсем малка, пораснала там и когато разцъфнала, владетелят я прикоткал докато наследникът на короната се биел в поредната си война, тя забременяла и родила син. По-късно, след смъртта на Хенри II, вече възкачилият се на английския престол Ричард I не пожелал да се ожени за нея и я върнал на брат ѝ Филип Август, демонстрирайки неприкрита погнуса от младата жена.

Но според клюката причината за откарването ѝ във френския двор не била толкова интимността на Алис с похотливия татко, а по-скоро желанието на английския крал да демонстрира силните си чувства към баткото на обезчестената мома. Но може би най-точен е историкът Жан Флори, който заключава въз основа на хроники за покаянията и изповедите на Ричард през 1191 и 1195 г. покрай някакъв сексуален грях – вероятно содомия, че просто Лъвското сърце е бил бисексуален. Защото на 34-годишна възраст Ричард се оженил в Сицилия за местната принцеса Беренгария Наварска, имали меден месец, но след това двамата били много рядко заедно заради походите на английския крал.

Докато средновековният трубадур Амброуз, който бил близък приятел на Ричард, споменава, че кралят обичал Беренгария и даже я “уважавал редовно”. Според съвременника му-летописец Роджър от Ховеден, след предупреждение от отшелник да си гледа съпругата, щото го чакало лошо, когато през 1195 г. Ричард внезапно се разболял, веднъж изправил се на крака, той се покаял пред изповедника си за загърбването на съпругата и се би “помирил с нея физически.”

Летописецът Бенедикт от Питърбъро пък обвинява Ричард в масово изнасилване по време на походите му на обикновени жени, за Уолтър от Гисбъро той бил станал особено активен сексуално към края на дните си, когато всеки ден си пожелавал цял керван от нежни създания. Интересното е, че единственият негов син – починалият твърде млад Филип дьо Коняк, бил от неизвестна любовница в младите му години в родната земя на майка му Елеонор – Аквитания.

Ричард Лъвското сърце е прострелян в гръб с арбалет във Франция през 1199 г. и на английския престол го наследява този, който никога не си бил и помислял да стъпи там – петият, най-малкият син на Хенри II – Джон, наречен Безземни, тъй като бащата приживе го лишава от каквото и да е поземлено наследство. Той е един от най-недолюбваните крале на Англия, в легендите за народния закрилник Робин Худ е споменаван като “лошия принц Джон”, мразен е и заради това, че губи във война почти всички английските владения на континента – долу-горе една трета от днешна Франция.

Личният живот на Джон силно повлиял на неговото лъкатушещо и общо взето неуспешно царуването му, като съвременниците му – хоникьори твърдят, че той е бил изключително развратен и нечестив. Както вече стана дума, за кралете и благородниците в Англия от онова време е било обичайно да имат любовници, но те по принцип трябвало да бъдат неомъжени и ако може – девствени девойки. А хроникьорите се оплакват, че наложниците на Джон били все омъжени дами и това се е смятало за абсолютно неприемливо не само от поданиците му, но дори и от тесния кръг управляващи.

По време на първия си брак с Изабел Глостърска, когато той все още е само принц, Джон станал баща на поне пет деца все от омъжени любовници, като две от тях били от уважавани благороднически семейства. Единственото име на негова конкубинка, което фигурира в исторически записки от ония времена е по-продължителната авантюра с неговата прелестна братовчедка и графиня Адел Варенска. През 1190 г. тя му ражда син, когото двамата кръщават Ричард Фицрой, възмажал, той се бие с войската на баща си, в която се издига до чин капитан, като за заслуги таткото го провъзгласява за барон и му дава доста обширно феодално владение.

Сексуалното поведение на Джон Безземни след пожеланото от него анулиране на първия му брак някъде след 1195 г., е по-малко известно, не са му приписвани от хроникьорите незаконни деца и няма доказателства за секс-авантюри, въпреки че похотливият Джон със сигурност е имал връзки с дами от обкъжението му. Доста историци смятат, че конкретните обвинения срещу него за разврат и разгул в двора, повдигнати по време на бунтовете на подчинените му барони в края на неговото царуване, като цяло били изфабрикувани, за да оправдаят метежите. Все пак според хроникьорите повечето от съвременниците на краля осъждали доста остро неговото безпардонно сексуално поведение в безбрачния му период. Доколкото до отношенията на Джон с неговата втора съпруга – Изабела Ангулемска, за тях се знае малко и преди всичко това, че бракът им бил по сметка – нейната зестра била обширен район от днешна Югозападна Франция.

Била много по-млада от краля тя – когато минават под венчило, той бил прехвърлил четирдесетте, и макар точната дата на раждане на Изабел да е неизвестна, историците смятат, че когато през 1200 г. двамата сключват брак в град Ангулем, тя е била максимум на 15 години, а по-вероятно на 9 или 12. Дори по стандартите на времето това си е било чиста проба педофилия, но Джон не е давал и пет пари за брожението срещу него във високопоставената благородническа френска рода, която го молела да изчака момичето малко да порасне, преди да го обладае. Дотолкова кралят бил глух за тези призиви, че историкът Николас Винсент го жигосва като “откровено злонамерен” и заключава, че бракът на двамата въобще не бил щастлив.

Но други хроникьори предполагат, че отношенията им били от близки, по-близки и пишат, че Джон бил “напълно луднал” по Изабел, като доказателство за това били петте им деца, родени за нула време. Историкът Уилям Честър Джордан смята, че двамата били образували “приятелска двойка”, тоест “отворена” според днешните стандарти и че бракът им е бил доста успешен за обичаите в ранното Средновековие. Интересното е обаче, че през близо петнайсетте години живот под един покрив на Джон и Изабел, тоест до смъртта на краля от дизентерия през 1216 г., никой историк не е регистрирал официална негова наложница или задържала по-дълго вниманието му любовница.

Наследява го на престола с името Хенри III неговият едва навършил девет години син от Изабел Ангулемска.