България официално е оттеглила искането си до Европейската комисия за второто плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост. Това потвърдиха от Европейската комисия за БНР.
Оттеглянето е станало на 16 април 2025 г. след съгласуване между българските власти и Комисията.Причината: преработка и нови предложения
Вицепремиерът Томислав Дончев съобщи, че страната ще преработи искането за второ плащане в размер на 653 млн. евро, подадено през октомври 2023 г., с цел да го внесе отново и да гарантира получаването на средствата. Според него това е стъпка към „спасяване“ на средствата, които до скоро изглеждаха изгубени.
Какви промени предлага България в плана?
България е внесла искане за преразглеждане на Плана за възстановяване, като основната новост е добавянето на глава, свързана с механизма REPowerEU.
Предложението включва:
3 нови реформи, насочени към:
управление на енергийната бедност
либерализация на пазара на дребно
прозрачност при свързване на нови ВЕИ и съхранение на енергия
подобряване на пазара за балансираща енергия
4 инвестиции, от които:
3 са нови,
1 е разширена спрямо досегашната инвестиция по механизма RESTORE
Сред инвестициите се включват:
разработване на информационна система за идентифициране на енергийно бедни домакинства
стимулиране на използването на възобновяема енергия и електромобили в социалните услуги
разширяване на капацитета за съхранение на електроенергия
Промени и адаптации без загуба на средства
България предлага и отмяна или корекция на определени мерки от първоначалния план, без да се отказва от предвидените средства по Механизма за възстановяване и устойчивост. Комисията ще оцени дали след предложените изменения националният план отговаря на изискванията за финансиране.
Контекст: Какво включва Планът за възстановяване на България?
Планът на България е финансиран с безвъзмездни средства на стойност 5,69 милиарда евро и включва редица ключови инвестиции и реформи в сектори като:
цифровизация
образование
зелена трансформация
енергетика
здравеопазване
