Автор: Огнян Минчев
Израждането и дегенерацията на глобалните технократични елити върви по две линии
Израждането и дегенерацията на глобалните технократични елити върви по две линии, които се намират в състояние на остра конкуренция и политическа война.
От едната страна са елитите на „традиционния“ глобализъм – или на Глобализация 1.0, която доминираше световното развитие след 70-те години на 20 век. Тези елити са последователно „либертариански“ – пазарно фундаменталистки – и техният възход започна с декомпозирането на кейнсианската социална държава. Тя функционираше като модел на обществен договор, балансиращ между три основни модела на социално възпроизводство – пазар, демократично управление и гражданска полиархия. Глобалистките елити разрушиха защитеното пространство на договорената кейнсианска държава-нация и наложиха монистичен модел на глобално възпроизводство – пазарен фундаментализъм.
През последното десетилетие моделът на Глобализация 1.0 навлезе в стагнация и в цикъл на изостряща се конфликтност. Поддържащата пазарния фундаментализъм левичарска утопия на „мултикултурализма“, която трябваше да осигури ефективна ерозия на националната солидарност в полза на поредната интернационална утопия доведе до масирано изостряне на междуобщностните конфликти, подхранвани и от скъсената физическа и психологическа дистанция между потенциално враждебни една на друга култури. Развихрянето на дегенеративната периферия на мултикултурализма – джендър идеологията, изкуственото подхранване на междурасови и междуполови конфликти, радикалният идеологически зеленизъм – засили процесите на конфликтен разпад на идеологическата и на културната база на Глобализация 1.0
Тези процеси предизвикаха стратегическо пренареждане на глобалните технократични елити – „техно-брос“ – както в идеологически, така и в корпоративен и политически план. На сцената излязоха „алтернативните“ на Глобализация 1.0 визии и проекти за анархо-капиталистически корпоративен тоталитаризъм – Къртис Ярвин, Ник Ланд, Питър Тийл.
Ядрото на тяхната „антиглобалистка“ утопия е приоритетът за доунищожаване на политическата демокрация – на национално и на международно ниво. Според Питър Тийл демокрацията е „архаичен“, „аналогов“ модел за управление на човешки общности в епоха, доминирана от високоскоростна дигитализация на обществения живот – стопански, корпоративен, политически.
Алтернативата на глобализацията – и на демокрацията – е формирането на „островен свят“ от децентрализирани общности, управлявани като корпоративни йерархии – без гражданско представителство, без право на избор – с изключение на правото да напуснеш общността. Управлението на „децентрализираната“ технократична утопия обаче едва ли ще бъде децентрализирано. Преструктурираните като анархо-либертариански техно-елити съхраняват и развиват своите глобални инструменти за корпоративно-тоталитарен контрол над йерархичната пирамида на „островния свят“, основани върху все по-скоростното развитие на дигиталните технологии за социален контрол.
С какво се занимава ключовата компания на водещия техно-тоталитарен идеолог Тийл – „Палантир“? С развитието на модели за гъвкав масов контрол над мисленето и поведението на големи общности от хора. Технологизирането на AI прави възможно не просто „убеждаването“ на огромен брой хора в спуснати отгоре „ценности“ и възгледи на технократичната матрица, но и изпреварващо формиране на съзнателни и подсъзнателни платформи за генериране на робски манталитет на глобална основа – чрез отнемане на ключовата свобода на човека – свободата на мисълта и на отговорния избор.
Стратегическият завой на глобалните елити има конкретни проявления – извън идеологическото и организационното им прегрупиране, насочено към запазване и увеличаване на огромната им власт отвъд навлезлия в криза модел на Глобализация 1.0.
На инаугурацията на Доналд Тръмп на 20 януари 2025 г. най-отличените гости бяха… Джеф Безос (Amazon), Марк Цукърбърг (Meta), Илон Мъск… Тръмп спечели за втори път президентската надпревара върху платформата на по-радикалния консерватизъм в американската политика, олицетворен от републиканското движение MAGA. Антиглобализмът – възраждането на изолационизма – бе една от ключовите „визитни картички“ на тази президентска кампания. Това обаче е една повърхностна илюзия. Както досегашното управление на втората администрация на Тръмп, така и ключовата подкрепа на анархо-корпоративния тоталитаризъм на „техно-брос“ са очевидно свидетелство за мащабно преструктуриране на глобалистките елити, сменящи идеологическите си костюми и търсещи нова легитимация.
Глобализация 1.0 създаваше цял куп проблеми на заетите с правене на много пари техно-елити. Свободно движение на хора, фундаментализъм, тероризъм, левичарска дегенеративна култура и разпад, големи разходи за поддържане на глобалната сигурност и т. н. Новата глобална утопия на „техно-брос“ е по-пестелива и по тоталитарен модел строга – дори сурова. Корпоративни „острови“ от усърдно трудещи се биороботи, управлявани от събрания на акционерите и от всевластни мениджъри на „матрицата“ – без „аналогови архаизми“ като демокрация, право на избор и свобода на съвестта… Всъщност, като стана дума за съвестта… Преоблечените глобални елити обещават „светло бъдеще“ на трансхуманизъм, част от което е възможността за download-ване на индивидуалното човешко съзнание върху твърд диск и дигитално безсмъртие след изчерпване на телесния ресурс за живот. Интересно, може ли да се свали съвестта на твърд диск…
Антихристът дебне от различни места – въпреки строгия мониторинг, който упражнява върху него Питър Тийл. Едно е сигурно – Антихристът няма да дойде от събранията на полусмахнати „вещици“, „сатанисти“ и други нещастни хора, маскиращи с подръчни средства задънената улица на собствения си живот. Той ще дойде през стратегиите на тези, които не се уморяват да се борят срещу човешката свобода – срещу единствения смисъл на човешкото съществуване. Следете внимателно „техно-брос“! Те са поредно издание на вечния стремеж за поробване на човека чрез подмяна на неговата същност – такава, каквато е зададена от Твореца на човечеството.
