Стоил Цицелков очертава тревожна картина за начина, по който управляващото мнозинство се опитва да промени изборните правила в последния момент в интервю за БНР. Според него това, което наблюдаваме, е „мнозинство, което символично хвърли оставка, но всъщност си е живо, здраво и в момента се опитва силово да ни наложи начина, по който да избираме нашите представители“.
Политическият контекст и мотивите зад промените
Според него поведението на парламентарната комисия и вносителите на промените показва не разпад, а напротив – активна и силова координация, насочена към налагане на нови технологии и процедури без експертиза, без тестове и без обществено доверие.
Скенерите – непозната, непроверена и неприлагана технология
Основната критика на Стоил Цицелков е насочена към внезапното предложение за въвеждане на скенери, защото. Цицелков е категоричен: „Никой не е виждал тези скенери – нито ЦИК, нито експертите. Тази технология не се ползва абсолютно никъде в Европа, за разлика от машините. Абсурдно е да предлагаме чисто нова технология без тестове, без анализи, без да знаем как работи.“
Той определя предложението като „нереалистично очакване“ и „димка“, чиято цел е да се създаде хаос, за да бъде приет „компромисният вариант“ – връщане към хартията и ограничаване на машинното гласуване.
Манипулация, дезинформация и подмяна на разговора
Цицелков обръща внимание, че в България тече „насочена дезинформационна кампания към технологиите на гласуване“, потвърдена от международни наблюдатели. Той подчертава, че статистиката за предпочитанията на избирателите е изкривена, защото: „В България не използваме коректна хартия – ролките не са по спецификация, това кара машините да блокират. Хората често нямат избор – принудени са да минат на хартия. Освен това, избирателите са подложени на страхове и внушения, че машините са манипулируеми и липсва системна комуникация от институциите, която да обясни как работи технологията. Дезинформацията работи – тя е системна, целенасочена и политически използвана.“
Той припомня, че машините, използвани у нас, са от най-висок клас: „Smartmatic“ и работят в над 30 държави. Нямат нито един пробив. Нито един. Въпреки това в парламента се чуват абсурдни аргументи, включително сравнения с игрални автомати и твърдения, че „всяка букса може да бъде хакната“.
Реалните проблеми на изборния процес
Според него технологията не е същинският проблем: „Ако хората са безотговорни, те ще въведат 300 гласа за Краси на Бачо Цено във всякаква технология.
Истинските дефицити са: партийни назначения в комисиите; неподготвени и корумпирани членове на СИК и РИК; липса на обучение и професионализъм; липса на наказателна отговорност; възможност компрометирани лица да се връщат в изборния процес; липса на контрол и прозрачност в процеса на броене и протоколиране. Изборите трябва да служат на всички българи – дори на тези, които не гласуват“ – казва той.
Поведението на парламентарната комисия – арогантност и отказ от експертиза
Цицелков описва атмосферата в комисията като „нагла, арогантна и подигравателна, незачитаща времето и труда на професионалистите“. Той разказва: „Когато им говорите с данни, те ви излизат с аргумента за игрални машини.“; „Когато им говорите за международни стандарти, те се подхилкват като в класна стая.“; „Свикват комисия от днес за утре, без уважение към експертите.“
Той подчертава, че вносителите не могат да отговорят на елементарния въпрос: „Кой точно от изборните проблеми, установени от Конституционния съд, решавате с тази технология?“ Отговор няма.
Политическата цел – контрол, комисионни и мобилизация на твърди ядра
В заключение Цицелков твърди, че зад цялата операция стои политическа логика: „Тук става дума за комисионни, за контрол, за силово налагане на воля от хора, които нямат реална подкрепа сред собствените си избиратели.“
Според него целта е: да се откажат колебаещите се избиратели чрез хаос и недоверие; да се върне контролът върху процеса чрез хартията и уязвимите процедури; да се избегне разговорът за истинските реформи.
„Технологията не е проблем. Проблемът е кой я прилага и как.“
Той подчертава, че депутатите, които налагат тези промени, „нямат реална подкрепа сред собствените си избиратели“, но използват институционалната си позиция, за да прокарват решения, които не са в интерес на обществото.
