Утринта на 9 февруари 1855 г. жителите на десетки селища около устието на река Екс в южната част на Англия (графство Девън) се събуждат пред зловеща гледка. Върху падналия сняг са отпечатани хиляди малки следи с формата на конско или магарешко копито.
Следите не просто криволичели из градините – те преминавали през високи 4-метрови стени, през покривите на къщите и дори продължавали от двете страни на широката 3 километра замръзнала река. Новината светкавично обикаля пресата в Лондон, а уплашените местни жители са убедени в едно: самият Дявол е оставил своите следи из Девън.
160 километра в права линия за една нощ?
Историческите архиви разкриват как една серия от разпокъсани следи бързо се превръща в най-известния пъзел в английския фолклор.
Основното гориво за паниката идва от анонимно писмо до Illustrated London News, в което авторът изчислява, че ако следите са на едно същество, то трябва да е изминало над 100 мили (160 км) за една-единствена нощ. Изследователят Майк Даш обаче по-късно открива, че писмото е написано от 19-годишен младеж (бъдещ куратор на музей), чиито младежки ентусиазъм и въображение са оцветили значително фактите.
В действителност най-дългата непрекъсната следа, проследена от местни жители с оръжие в ръка, е била не повече от 8 километра.
От кенгуру до горски мишки: Какво казват учените?
През годините естественици, зоолози и скептици предлагат десетки теории за това какво всъщност е стъпвало в снега:
- Язовци и видри: Известният анатом Ричард Оуен твърди, че това са следи от язовец. Критиците обаче бързо отбелязват, че язовците нямат навика да се катерят по покриви.
- Избягали кенгурута: Местен свещеник лансира теорията за дует избягали кенгурута от частен менажерия – идея, която той самият признава, че е измислил, за да успокои паството си, че не се бори със Сатаната.
- Топлината, трънът и горската мишка: Най-научното обяснение сочи към специфичните метеорологични условия. През нощта имало сняг, последван от кратко затопляне и последващ силен мраз. Тънките следи от стъпки на обикновени горски мишки, котки или птици са се стопили по краищата си, придобивайки овална форма на копито, след което са замръзнали.
- Шегаджии: Част от следите около местната църква вероятно са били направени нарочно от местни зевзеци с цел да ядосат местния пастор.
Мистерията остава отворена
Повече от 170 години по-късно учените са категорични: едва ли едно-единствено същество е направило всички следи. Най-вероятно става дума за комбинация от следи на различни животни, разширени от топенето на снега и обединени в една зловеща легенда от медийната паника.
И все пак, въпреки рационалните обяснения, „Стъпките на Дявола“ в Девън остават една от най-големите мистерии на XIX век.
