В „Състояния“ по фин и необичаен начин присъства и предметност, но в основите си има изключително абстрактна същност.
Вдъхновявайки се и изучавайки съвременна японска калиграфия Шодо, изкуството на източния туш суми – Венелина Петкова, и монохромната абстракция – Богдан Богдев, двамата автори представят свои вътрешни светове чрез търсения, заредени със смелост и лични психологически под-пластове.
Това са изкуства на „потока“, „танца на четката“ и „танца на ума“, чиято дълбочина може да бъде магична, а въздействието – силно и привидно първично.
В „Състояния“ по фин и необичаен начин присъства и предметност, но в основите си има изключително абстрактна същност.
В изложбата „Състояния“ липсват политически намеци, социален привкус или заявки за уникално майсторство. Това, което се вижда или не се вижда, се е случило в интимния свят на съответния му автор, свят отвъд основните определителни маркери на съвременното „социално животно“.
Творбите тръгват от съвременната японска калиграфия Шодо (където всеки знак е и символ, който можем да разчленим на смислови части, излъчващи голяма доза поетичност) и от монохромния абстрактен експресионизъм, възникнал в САЩ след Втората световна война, засягат предметността – разпознаваема, необходима ни и самата тя трансцендирана в символ и навлизат в „без-образността“ – там, където съзнанието се опитва да остане голо или да се разсъблече до ненатруфен жест, изпълнен с искреност и опит за себепознание.
„Състояния“ не търси някаква невъзможна уникалност, въздействието на картините в нея е по-скоро ефимерно – Петкова, или неопределено – Богдев, и отново – плод на търсене на автора из собствените му интимни кътчета на съзнанието. І БГНЕС
