Всяка абстракция започва с отказа да приемем видимото като единствена възможна реалност. В живописта на Тан цветът, линията и жестът не описват света – те изграждат друг, със собствен ритъм, напрежение и вътрешна логика.
Тан е артистичното име на Таньо Марков, роден през 1961 г. в София. В неговите произведения образът възниква между намерението и случайността, между контрола и свободата на жеста. Плътни цветни маси се срещат с почти недокоснати пространства, линията се появява и изчезва, а боята ту се подчинява на композицията, ту сякаш сама определя нейното развитие.
Именно това напрежение изгражда характера на представените творби. В едни композиции цветът избухва, наслагва се и се разпръсква, оставяйки следи от самия процес на рисуване. В други той е концентриран в ясно очертани полета, около които празното пространство придобива собствена тежест. Черното се превръща в дълбочина, бялото – в пауза, а ярките тонове – в импулс, който променя движението на картината.
Зад привидната спонтанност се усеща необходимост от структура. Формите се пресичат, разместват и балансират; вертикали и хоризонтали организират пространството, за да бъдат след това нарушени от свободния жест. На места композицията е почти лаконична, изградена от няколко цветни полета и линия. Другаде живописната повърхност е наситена до краен предел – пласт върху пласт, следа върху следа, докато първоначалната структура почти изчезне под енергията на цвета.
Картината при Тан не следва предварително зададен разказ. Тя се изгражда в самия процес на рисуване. Следите от четката, разливите, пръските, плътността на боята и участъците, оставени почти недокоснати, не са просто техника, а част от смисъла на произведението. Те съхраняват движението, колебанието, решението и промяната – онези моменти, в които образът все още е отворен и всяка следваща намеса може да го отведе в нова посока.
„Отвъд видимото“ събира именно тези различни състояния на живописта. Заглавието не назовава конкретно място и не търси еднозначен отговор. То насочва към онова, което остава отвъд непосредственото разпознаване – към усещането, асоциацията и личната памет. Зрителят може да открие фигура, пространство, движение или пейзаж там, където друг ще види единствено цвят и следа. И нито един от тези прочити не е окончателен.
Може би именно там започва същинската среща с абстрактната живопис – в момента, в който преставаме да питаме какво изобразява картината и започваме да усещаме какво предизвиква тя у нас. Или, както казва Джаксън Полък: „Картината има свой собствен живот. Аз се опитвам да му позволя да се прояви.“
Куратор: Моника Тошева
Видео: Емил Дриндолов
