Фосил, открит преди години в американския щат Илинойс и съхраняван в музейна колекция, се оказа неизвестен досега праисторически вид, живял преди 309 милиона години – много преди появата на динозаврите. Откритието е направено от учени от Природонаучния музей „Фийлд“ (Field Museum) в Чикаго и е публикувано в научното списание Journal of Vertebrate Paleontology, съобщиха официално от музея.
Новоидентифицираният вид е ранен роднина на съвременните земноводни и е приличал на саламандър с късо, набито тяло на жаба. Той получава името Jeanerpeton mazonensis – „пълзящото същество на Джийн от Мейзън Крийк“, в чест на майките на двете студентки изследователки, ръководили проучването, които носят името Джийн.
През периода карбон районът около днешен Чикаго е представлявал топла, блатиста речна делта, обитавана от гигантски насекоми и ранни сухоземни животни. Бързото затрупване на организмите с утайки в находището Мейзън Крийк е запазило изключително фини анатомични детайли, които обикновено изчезват при вкаменяването.
„Това, което е наистина забележително при Мейзън Крийк, е, че запазва всички тези необичайни детайли – неща като възглавнички на пръстите и контурите на тялото. Във фосила на Jeanerpeton можем да видим някои от люспите на гърба му и миниатюрни „коремни ребра“, наречени гастралии. Могат да се видят дори отпечатъците от очите“, обяснява Алисън Сефковиц, съводещ автор на изследването и стажантка по програмата Women in Science на музея „Фийлд“.
Защо откритието е важно за науката и как се правят пробиви без нови разкопки
Случаят с Jeanerpeton mazonensis показва, че някои от най-ценните научни открития днес се крият не под земята, а в чекмеджетата и хранилищата на старите музейни фондове. С навлизането на по-прецизни методи за анализ учените преразглеждат стари колекции по целия свят – включително и в европейските и българските природонаучни музеи, където прекласифицирането на налични екземпляри често води до описването на напълно нови за науката праисторически видове. За еволюционната биология фосилът е ценен и защото доказва, че ключови анатомични белези на днешните жаби и саламандри са съществували още преди 309 милиона години.

