Автор: Елена Симеонова
Съзнателното преживяване може да идва от дълбокомозъчни вериги, които гръбначните животни споделят от 500 милиона години – което означава, че донякъде рибите може да имат чувства
Ровим се в главите си още от каменната ера , но все още не знаем какво е съзнание или откъде идва. Сега изследователски екип в Масачузетския технологичен институт (MIT) предполага, че отчасти въпросът е как се дефинира съзнанието на първо място – и едва след като се дефинира съзнанието, може да се опитаме да го открием в мозъка, Popular Mechanics.
„Някои хора виждат съзнанието като тясно свързано с познанието, способността ви за сложно мислене“, обяснява Даниел Фрийман, доктор по философия, един от учените от MIT, участващи в ново проучване, изследващо мозъка за източника на съзнание. „Което означава, че ако нямахте бифронтална кора и всички сложни изчисления, които ви позволяват да размишлявате за света, тогава няма да изпитате нищо.“
„Комутаторът“ на мозъка ви най-накрая може да обясни съзнанието – и учените се надпреварват да разкрият тайните му
Истинският корен на съзнанието не е това, което мислим, казва учен – и това може да преобърне това, което мислим, че сме
Други учени свързват съзнанието с метапознанието или способността да мислиш за себе си. По това определение, рибата, която няма кора и няма механизма да размишлява за себе си, не изпитва нищо. „Тя е просто струпване от клетки“, казва Фрийман.
Но екипът му е на различна гледна точка. Те предполагат, че преди 500 милиона години ранните гръбначни животни са развили невронни вериги в дълбокия мозък, които са ни дали способността за съзнателен опит. От рибите до хората, всички гръбначни животни имат забележително сходен план за дълбоки мозъчни структури като таламуса, малкия мозък и продълговатия мозък, обяснява той. Екипът му вярва, че може да идентифицира краен списък от съзнателни преживявания и да картографира къде се намират те в мозъка.
Транскраниалният фокусиран ултразвук (tFUS) прави всичко това възможно. Обикновено, за да се стимулират невроните, би трябвало да се отвори черепът на пациента или да се подложи на опасни електромагнитни вълни. Но с tFUS те могат да стимулират неврони отвъд мозъчната кора и в дълбокия мозък в милиметров мащаб. Нискоинтензивният ултразвук изпраща механични звукови вълни в мозъка на пациентите, докато са будни. След това изследователите могат да попитат: „Какво чувствате сега?“
Например, в горната част на мозъчния ствол има група клетки, които, когато са стимулирани, сякаш предизвикват прилив на интензивна мотивация. Пациентите, чиито мозъци са стимулирани в тази област, казват: „О, Боже мой, чувствам се наистина готов да започна!“, според Фрийман. „И хирургът ще каже: „Какво те мотивира да направиш?“ И той ще каже: „Не знам, но се чувствам невероятно! Като, това е страхотно чувство!“, продължава той.
Мозъкът ви ограничава пълния достъп до реалността. Но учените откриха начин да изключат филтъра.
Когато фронталният кортекс и други външни мозъчни структури са стимулирани, хората могат да открият малка или никаква разлика в това как се чувстват или мислят. Но когато се стимулира дълбокият мозък, историята е съвсем различна. В едно проучване в Станфорд, когато лекарите стимулирали хипоталамуса на пациентите, те съобщили, че са изпитвали интензивни емоции като срам и скръб . Една пациентка, когато я попитали какво ѝ напомня чувството, казала, че е била като когато е загубила домашния си любимец, който е бил най-близкият ѝ приятел, или когато е получила припадък на публично място, докато хора са я наблюдавали.
Трудно е да попитаме маймуна или риба за сложния им емоционален отговор на мозъчна стимулация, но те изпитват неща като жажда. Фрийман казва, че специфичен клъстер от клетки в хипоталамуса изглежда е мястото, където се намира съзнателното преживяване на жажда, защото ако тези клетки са увредени, дори ако субектът бъде инжектиран с физиологичен разтвор, който обикновено би го накарал да се чувства много жаден, той няма да почувства жажда. Различното при хората е, че имаме тонове проекции от кората към дълбоките ни мозъчни структури и той вярва, че това, което преживяваме като съзнание, е нашата кора, обработваща събития в дълбокия мозък.
„Най-сложното нещо, което изпитваме – чувството да размишляваме за нещо или преживяването на мисълта – е просто сложна комбинация от тези примитивни преживявания, генерирани дълбоко в мозъка в резултат на кората, която извършва сложната обработка“, казва Фрийман. „Това модулира същите неврони, които съществуват от 500 милиона години.“
Перспективата на Фрийман далеч не е универсална, но други учени също са открили сигнатури, които свързват със съзнанието в дълбоките мозъчни кухини. Учени от университета Лудвиг-Максимилиан в Мюнхен, например, са изследвали сигналите в таламуса, който се намира в центъра на мозъка и функционира като портал за възприятие и внимание. Смята се, че той играе ключова роля в поддържането на съзнателни състояния.
Вместо tFUS, тези учени са изследвали пациенти, подложени на терапия за дълбока мозъчна стимулация, лечение за епилепсия, което включва имплантиране на електроди в таламуса, за да се намали броят на епилептичните припадъци . Те са открили неизвестен досега модел на бърза активност в човешкия таламус, който се намира в горната част на мозъчния ствол, свързан с гръбначния мозък.
Това е било бързо трептене на невронни импулси в честотния диапазон от 20 до 45 херца. Случва се изключително по време на будност и REM сън, фазата на съня с бързи движения на очите и интензивни сънища. Но при не-REM сън, когато съзнанието е силно намалено, то изчезва. Адитя Чоудхури и Тобиас Щаудигл, които са участвали в изследването, са заявили, че това може да е биологичен сигнал за съзнание, намиращ се дълбоко в мозъка.
