Автор: Любомир Канов
Носители ли сме на разум, щом той се поддава на имитация?
Истината е, че Изкуственият Интелект ни освободи от необходимостта да помним каквото и да е. Това включва съдържанието и натрупването през много години на онова, което наричаме Култура. Обща Култура и Специализирана такава. Знания, Ерудиция, База за образуване на съждения, преценки и дори творчески усилия в някаква посока на себеизразяване като човешки същества с индивидуален опит.
Всичко това беше обсебено мигновено и едновременно от устройства, способни да сведат целият човешки писмен и културен опит до банка с данни, big data, които да се поберат в няколко големи центрове с процесори, способни да работят с трилиони операции в секунда.
Всичко човешко се оказа измеримо и възлиза на няколко милиона терабайта информация. Или даже по малко. Това е положението. Нашите претенции за оригиналност и уникално човешко величие се оказаха редуцирани и смалени до операционни алгоритми. Това урок ли е или проста констатация на факт? Ние може би не сме уникални носители на онова, което наричаме разум, щом той се поддава на толкова успешна имитация?
Повод за размисъл.
