Запазването на часовниците на лятно часово време през цялата година означава по-светли вечери, но това също така забавя зимния изгрев с един час по часовник. Хората, които стават рано за работа или училище, прекарват по-голямата част от сутринта на тъмно.
Нов анализ заключава, че постоянното стандартно часово време е по-добрият избор за здравето, ако сезонните смени на часовника бъдат премахнати, защото то запазва по-ранния достъп до сутрешна светлина.
Британска Колумбия прие постоянно лятно часово време през март. Алберта и Северозападните територии също приеха целогодишно лятно часово време и ще пропуснат смяната на часовника през ноември. В САЩ Камарата на представителите прие законопроект за превръщане на лятното часово време в постоянно на 14 юли, а на следващия ден той бе препратен към сенатска комисия.
У нас въпросът за окончателната отмяна на въртенето на стрелките остава на заден план, макар Европейската комисия още през 2018 г. да предложи прекратяване на сезонната смяна. Причината за застоя е липсата на единно решение между държавите членки в ЕС кое време да бъде избрано за за постоянно – астрономическото (зимното) или лятното.
За България последиците от потенциалния избор биха били следните:
Ако приемем постоянно астрономическо (зимно) време: Това е вариантът, подкрепян от повечето здравни експерти. През зимата слънцето в София ще изгрява около 07:50 ч., което осигурява светлина за сутрешния блок, учениците и работещите, но през декември ще стъмва още в 16:50 ч.
Ако приемем постоянно лятно време: В разгара на зимата (през декември и януари) слънцето в България ще изгрява чак около 08:50 ч. сутринта, което означава, че почти всички ученици и работещи ще пътуват и започват деня си в пълен мрак. За сметка на това стъмването вечер ще се измести с час по-късно – около 17:50 ч.
Към момента България продължава да спазва общоевропейската директива, като местното време се мести с един час напред в последната неделя на март и с един час назад в последната неделя на октомври.
Психиатърът Реймънд Лам от Университета на Британска Колумбия и неговите колеги оцениха здравните последици от двете опции: стандартно часово време, обикновено наблюдавано през зимата, и лятно часово време, което върви с един час напред.
Изследователят на съня и циркадните ритми Ралф Мистлбъргър от Университета „Саймън Фрейзър“ е съавтор на рецензирания анализ, който разглежда публикувани изследвания за биологичните ритми, съня, настроението, образованието и икономическите ефекти. Екипът също така проучи опита на различни страни с политики за постоянно часово време и сравни времето на изгрев и залез в канадските градове.
В Торонто най-късният зимен изгрев, в началото на януари, би настъпил в 7:51 сутринта при постоянно стандартно време и в 8:51 сутринта при постоянно лятно часово време.
Жител на Торонто, който се събужда в 7:00 сутринта в началото на януари, би станал преди изгрев слънце и при двете настройки, но дневната светлина би пристигнала с един час по-рано при стандартното време. Нито една от опциите не променя продължителността на деня.
Основният циркаден часовник на мозъка координира съня, бодърстването и други ежедневни функции. Той се нуждае от codневна настройка, за да остане в крак с деня. Сутрешната светлина помага за изместването му по-рано, докато вечерната светлина го избутва по-късно.
„Представете себе си ръчен часовник, който изостава с 10 минути всеки ден, и всяка сутрин правите 10-минутната корекция, като го сверявате напред“, обясни Мистлбъргър пред ScienceAlert.
С по-малко сутрешна светлина ритмите на съня могат да се изместят по-късно, докато училището и работата все още започват в същия час. Ставането навреме може да означава съкращаване на съня.
Социалният джетлаг – разликата между биологичния часовник на тялото и графика за училище или работа – се свързва с по-лошо физическо и психическо здраве, както и недостатъчният сън. Сезонните смени на часовника също могат да нарушат съня.
Анализът разчита и на географски сравнения: хората, живеещи по-назапад в рамките на един часови пояс, получават по-късни изгреви по часовник. Изследванията свързват това положение с по-кратък сън и някои по-лоши здравни и икономически резултати, въпреки че тези асоциации не доказват причинно-следствена връзка.
Изследователите взеха предвид сезонното афективно разстройство – форма на депресия, често изпитвана през зимата. Едно от водещите обяснения включва изместването на биологичния часовник за по-късно, когато сутрешната светлина се забави. Сутрешната терапия с ярка светлина помага за изместването му по-рано; по-късният изгрев по часовник действа в противоположната посока.
Тийнейджърите и младите хора могат да бъдат особено уязвими, тъй като техните биологични часовници естествено се изместват по-късно на тази възраст.
„По-късното време за започване на училище и работа би помогнало“, каза Мистлбъргър. По-яркото вътрешно осветление сутрин също би могло да помогне, добави той.
Няколко страни са опитвали целогодишно лятно часово време и преди. САЩ го въвеждат през 1974 г. и го изоставят в рамките на годината, след притеснения относно тъмните зимни сутрини и децата, пътуващи за училище преди изгрев слънце. Русия го прие през 2011 г. и го отмени през 2014 г.
Постоянното лятно часово време би запазило вечерите по-светли, осигурявайки повече време за дейности на открито и социализиране. Стандартното време носи по-ранен зимен здрач, докато ранният летен изгрев може да събуди някои хора твърде рано. Географската ширина и местоположението в рамките на часовите зони също определят доколко изборът има значение на дадено място.
Голяма част от доказателствата идват от наблюдателни изследвания и географски сравнения, което оставя несигурност относно дългосрочните здравни последици от постоянните политики.
Изследователите препоръчват постоянно стандартно време. Ако правителствата изберат целогодишно лятно часово време, те съветват да се обмисли по-късно започване на училище и работа, подобряване на излагането на сутрешна светлина и проследяване дали проблеми със съня, зимната депресия, отсъствията от работа и пътните наранявания се увеличават.
Изследването е публикувано в Canadian Medical Association Journal.
