В страната има около 3000 язовира, от които 2200 са микроязовири. Много от тях са построени в периода до 1966 г. Отговорността за стопанисването им е разпокъсана. Почти 80% от водоемите са собственост на общините, които поради недостиг на средства не успяват да ги поддържат добре. Част от тях са отдадени на концесия. Немалка част от язовирите, над 260, са с неясна собственост. Мерки за защита от наводнения почти няма.
Народът някога е казал: ”Капка по капка – вир!” По-късно, вероятно по време на интензивното изграждане на язовирите през 50-те години на миналия век, неизвестен автор е допълнил сентенцията:”Капка по капка – вир! Вир по вир – язовир! В пряк смисъл сентенцията ни мотивира да пестим и съхраняваме водата.
Със спестените от народа ни пари са построени язовирите. Те не са малко. И въпреки правени по времето на социализма от държавата и възпети по поръчка на държавата, те са за сметка на лишенията на нашите дядовци и баби, на нашите родители. Те съществуват, те са наша национална гордост. Но не съвсем. Язовирите са били построени, за да се увеличат поливните площи, за да се повишат добивите…Тази цел оправдава лишенията.
Знае се, че и най-големите ни язовири не са строени само за поливни цели, а и със стратегически. В случай на нападение, ако се пуснат, те биха унищожили не само вражеската армия, а и големи територии от вражеските някога страни. Вероятно би било така…
Но каква е в момента реалността. Трансформаторите на помпените станции са разбити и продадени на скрап. Металните тръби окрадени и продадени в Гърция и Турция. Ние оставаме без поливни площи, а гърците и турците ги увеличават. Не малка част от водоемите ни се ползват за рибарници, от които определени лица се облагодетелстват, за сметка на живеещи в близост до тях, които са се превърнали в техни заложници. Контрол на практика, като че ли липсва.
Реалността ни кара да мислим, че жертвената пестеливост на дедите и бабите ни, на родителите ни е поругана. Нагли галеници на властта са напълнили джобовете с парите на нашите предшественици!
След кражбите идват некадърността и безотговорността, които разколебават смисъла на “Капка по капка…”. Построеното със спестяване може да се превърне в оръжие за масово унищожение. Най-ярък пример са преливащите в последните години язовири (вкл. и днес), чийто води взеха човешки жертви. И се започват обвиненията на партийна основа, започна се и търсенето на виновния, но той така и не се намери. Не, намери се – природата! Само тя и никой друг. А както тия дни министърката ни каза, просто трябва да свикваме с подобни неща. Явно по времето на социализма и времето ни е щадяло, щом не са се случвали такива масови преливания на язовири. А иначе отговорността винаги се оказа някак си споделена, което в превод на български не означава нищо повече от колективна безотговорност.
В крайна сметка цената на капката е много висока.Тя се измерва с човешки живот: един, два, стотици, хиляди, милиони…Тя създава и унищожава човешки живот. Всичко зависи кой и накъде я насочва.
