На 12 декември 1408 г. унгарският крал Сигизмунд Люксембургски създава една от най-интересните и влиятелни рицарски организации на късното Средновековие – Орденът на Дракона. Той възниква в епоха, когато Европа усеща пряката заплаха на османското настъпление, а кралството на Унгария е на самата фронтова линия.
Сигизмунд, бъдещ император на Свещената Римска империя, вижда нуждата от сплотяване на християнските владетели и рицари около една ясна кауза: защита на християнството и прогонване на османците от Европа.
Орденът е учреден официално в двора във Варадин (дн. Орадя, Румъния) и първоначално обединява около 24 високопоставени благородници. Сред тях са най-близките съюзници на Сигизмунд, влиятелни аристократи и военачалници, които имат реална роля в битките срещу османците.
Символът на ордена е завит дракон, чиито опашка е вплетена около шията – образ, който олицетворява победата над злото и постоянната бдителност в защита на вярата. Членовете носели отличителен знак с дракон и кръст, който ясно показвал принадлежността им към това елитно братство.
Средище на идеи
Макар основната задача на ордена да е военна, неговата идеология се простира далеч отвъд бойните полета. Сигизмунд Люксембургски е ревностен покровител на европейската култура, късноготическата архитектура и рицарската традиция.
Орденът на Дракона се превръща в средище на идеите за укрепване на християнските държави, за хармония между религия, владетелска власт и рицарска чест. Със своето съществуване той подкрепя развитието на катедрали, замъци, художествени школи и рицарския светоглед, оформящ европейската идентичност през XV в.
Един от най-известните членове на ордена впоследствие става Влад Цепеш, син на Влад II Дракул – самият Дракул носи кръста на ордена и получава прозвището си Дракул („драконът“) именно от него. Това свързва организацията с някои от най-драматичните и митологизирани личности от балканската история.
Орденът на Дракона не съществува дълго в първоначалния си вид, но оставя ярка следа. Той символизира желанието на европейските монархии да се противопоставят на общия враг и да съхранят културата и ценностите на християнската цивилизация. Учредяването му през 1408 г. е едно от ключовите събития, които очертават политическата и духовна карта на Европа в навечерието на огромните промени, които предстоят през XV и XVI век.
