Йожен Анри Пол Гоген (на френски: Eugène Henri Paul Gauguin) е френски живописец, скулптор и график постимпресионист.
Пол Гоген е роден на 7 юни 1848 г. в Париж в семейството на либералния журналист Кловис Гоген. Майка му, Ален Мари Шезал, е дъщеря на Флора Тристан, известна френска писателка, социалистка и анархистка.
Когато Гоген става на 3 години, баща му загубва работното си място и решава заедно с майка му и цялото семейство да се преместят в Перу при техен заможен и влиятелен роднина. По време на пътуването по море Кловис получава тежък сърдечен удар и умира малко след това. Въпреки това Ален продължава пътешествието заедно с Пол и сестра му Мари и пристига в Лима, Перу, където е посрещнато топло от нейния чичо Дон Пио де Тристан. Семейство Гоген остава при него приблизително 4 години и се наслаждава на привилегиите, произтичащи от неговата власт и богатство, докато не избухва гражданска война в Перу, която заедно с възможностите за наследство убеждават Aline да се завърне във Франция. Пол остава известно време при чичо си Исодор в Орлеан, след което майка му го изпраща в интерната Petit Séminaire.
Таити и в опит за новото начало
1894 е годината, в която френският художник Гоген окончателно се решава да се завърне в Таити, ясно съзнавайки, че се намира в последния етап от своето дълго околосветско пътешествие и в края на живота си.
През 1895 г. след тежко пътуване, продължило около 60 дни, изтощеният психически и физически Пол Гоген пристига в Папеете, където колонизаторите вече са изградили електрическа мрежа.
Освен счупената кост, Гоген се бори с блатната треска, повтарящите се периоди на глад, последствията от алкохолизма и прекомерното тютюнопушене. Начинът му на живот го довежда дотам, че той все по-често има нужда да бъде настанен в болница, като престоите му там стават все по-дълги. Сила художникът добива, вдъхновен от новата си любов – 14-годишната Пауура, която го утешава и му позира за картините, както и предишните му партньорки. В края на 1896 г. Пауура ражда първото си дете, което умира малко след това. На 19 април 1898 се ражда синът му Емил, който го надживява.
През 1897 г. Гоген се сблъсква с нова поредица от нещастия като смъртта на болната му от туберкулоза дъщеря Ален. Въпреки това през същата година е създадена картината Vairumati. Освен вече споменатите стрес-фактори трябва да се вземе предвид и влошаващото му се здравословно състояние. Счупената му кост се възпалява дотолкова, че той не е в състояние да се придвижва самостоятелно. Освен това той ослепява вследствие на конюнктивит, което го депресира допълнително и го принуждава да направи творческата пауза, която трае близо половин година.
След няколко сърдечни удара Гоген започва да споменава самоубийството като възможен изход, усамотява се и не контактува с туземците и в продължение на месец рисува вероятно най-значителната си картина: „Откъде идваме? Кои сме? Къде отиваме?“. Картината символизира житейски път, чийто край не преминава в хармонична завършеност, а напротив действа върху зрителя също толкова объркващо и безнадеждно като края на художника.
Скоро след като е готов с картината Гоген решава да сложи край на мъките си като изпива арсен, който все пак повръща и вместо да се посвети отново на изкуството приема пост в службата за социална дейност в Папеете, като същевременно се проявява и като политически журналист.
На края на живота си Гоген отново е в търсене на ново начало. Чрез начина си на живот обаче той превръща в личен враг католическия епископ, заради което през 1903 г. получава присъда от 500 франка глоба и три месеца затвор. Пол Гоген умира на 9 май 1903.
